Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Да. И други неща.
Паксман бе избрал пиле корма; Мартин предпочиташе по-лютото — виндалу. Тъй като разбираше от източни гозби, той пиеше горещ черен чай, а не леденостудена бира, която усложнява положението. Той премига над ръба на чашата си.
— Хубаво, а какво е голямото признание?
— Даваш ми дума, че ще мълчиш, нали?
— Разбира се.
— Прехванаха и друг разговор.
Паксман нямаше и най-малкото намерение да разкрие съществуването на Йерихон. Групата, която знаеше за шпионина в Ирак, все още беше много малка и щеше да остане такава.
— Мога ли да го чуя?
— Не. Потулен е. Недей да питаш Шон Плъмър. Ще трябва да отрече и така ще стане ясно откъде си получил информацията.
Мартин си наля още чай, за да потуши пожара на лютото къри.
— Какво се казва в този нов разговор?
Паксман му каза. Мартин остави вилицата и си попи лицето, което бе станало яркорозово под рижата четина.
— Възможно ли е да е вярно? — попита го Паксман.
— Не зная. Не съм физик. Шефовете твърдят, че няма начин, така ли?
— Никакъв при това. Ядрените физици са единодушни, че просто не може да е вярно. Следователно Саддам лъже.
Мартин си помисли, че прехванатият разговор е много странен. Приличаше на информация от закрито съвещание.
— Саддам непрекъснато лъже — рече той. — Но обикновено за публична консумация. А това е станало пред най-доверените му хора, нали така? Питам се защо? За повдигане на духа в навечерието на войната?
— Така мислят шефовете — отговори Паксман.
— Казано ли е на генералите?
— Не. Сега те са страшно заети и няма нужда да ги безпокоят излишно с глупости.
— Тогава какво искаш от мен, Саймън?
— Какво става в ума на Саддам? Всички са в неведение. За Запада всичко, което предприема, изглежда безсмислено. Луд ли е или невероятно хитър?
— В очите на неговия свят — второто. В неговия свят онова, което прави, е смислено. За него терорът, който ни отвращава, няма обратна страна и е смислен. Заплахите и пъченето са смислени. Едва когато се опита да навлезе в нашия свят, с онези свои абсурдни пориви да спечели световното обществено мнение, като гали по косата момчето англичанче, правейки се на благодушен чичко, той започва да изглежда като пълен глупак. В своя собствен свят не е глупак. Той оцелява, държи властта, обединява Ирак, враговете му се провалят и гинат…
— Тери, докато седим тук и се храним, сриват страната му до основи.
— Това няма значение, Саймън. Всичко това може да се възстанови.
— Но тогава защо е казал онова, което уж бил казал?
— Какво смятат по въпроса началниците?
— Че лъже.
— Не — той лъже, само за пред хората. Не е необходимо да го прави за пред своите. Те и без това са негови. Или източникът е неверен и Саддам не е казвал такова нещо; или го е казал, защото според него е така.
— Значи може него да са го излъгали.
— Възможно е. Когато обаче Саддам разбере, който го е сторил, ще трябва да плати скъпо за това. Пък и прехванатият разговор може да е бил подставен. Съзнателен блъф, пуснат, за да бъде прехванат.
Паксман не можеше да му каже, че не е прехванат разговор. Че сведението е от Йерихон. А за две години при израелците и три месеца при англо-американците той никога не би сбъркал.
— Изпитваш съмнения, така ли? — попита Мартин.
— Да — призна Паксман.
Мартин въздъхна.
— Сламки, носени от вятъра, Саймън. Една реплика в прехванат телефонен разговор — на един човек му казват да млъкне и го наричат курвенски син, и фраза, изречена от Саддам, че „успява или са го видели как успява“ да уязви Америка, а сега и това. Трябва ни парче канап.
— Канап ли?
— Сламата става на бала едва когато я стегнеш с канап. Трябва да има и още нещо, което действително си е наумил. Инак началниците са прави и той ще прибегне до бойните газове, с които вече разполага.
— Добре. Ще потърся парче канап.
— А аз не съм те срещал тази вечер и не сме разговаряли — рече Мартин.
— Благодаря ти.
Хасан Рахмани научи за смъртта на агента си Лейла с два дни закъснение — на 19 януари. Не се появи на определената среща, за да предаде информацията, взета от леглото на генерал Кадири, и тъй като се боеше от най-лошото, той бе проверил в моргите.
Болницата в Мансур бе дала необходимото доказателство, макар че трупът бе заровен в общ гроб, заедно с много други от разрушените военни сгради.
Хасан Рахмани повярва, че агентката му е била убита от случайна бомба посред нощ толкова, колкото вярваше в духове. Единствените призраци в небесата над Багдад бяха невидимите американски бомбардировачи, за които беше чел в западни списания, свързани с отбраната, и те не бяха призраци, а логично създадени неща. Както бе логична и смъртта на Лейла Ал-Хила.