Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Всъщност увеличавайки обсега на Скъд и превръщайки ги в Ал-Хусайн, иракчаните бяха направили траекторията им по-висока. Навлизайки при параболичния си полет в атмосферата, новата ракета се нагряваше до червено — нещо, за което Скъд не е била предназначена. При влизането си в земната атмосфера тя просто се разпадаше. Така че над Израел падаха не цели ракети, а парчета отпадъци.
Изпълнявайки задачата си, Пейтриът се вдигаше във въздуха да ги пресрещне и вместо на едно, се натъкваше на десетки парчета метал. Тогава ограниченият й мозък й подсказваше да направи онова, за което я бяха готвили — да се насочи към най-голямото от тях. Това обикновено беше изпразненият горивен резервоар. Бойната глава, която беше много по-малка и се бе отделила при раздробяването, падаше необезпокоявана. Много от тях въобще не се бяха взривили, така че повечето разрушения бяха резултат от падането на металните части, а не от взрива.
Докато така наречените ракети Скъд упражниха ролята на психически терор, ракетите Пейтриът изиграха ролята на психически спасители. И това свърши работа, тъй като представляваше част от решението на проблема.
Освен това Америка и Израел постигнаха сделка, състояща се от три елемента. Първият бе ракети Пейтриът — безплатно. Вторият — доставки от значително подобрените ракети Ароу, когато са готови, до 1994 г. Третата — Израел получи правото да избере до сто допълнителни цели, които въздушните сили на коалицията да унищожат. Избрани бяха цели предимно в Западен Ирак, които имаха отношение към Израел: пътища, мостове, летища — всичко, което сочеше на запад. Поради своето географско положение нито една от тях нямаше нищо общо с освобождаването на Кувейт, който се намира на другия край на полуострова.
Американските и британски изтребители-бомбардировачи, получили задачата да издирват ракетите Скъд, обявиха редица свои попадения и открития, които за най-голямо неудоволствие на генералите Чък Хорнър и Шварцкопф бяха посрещнати с голяма доза скептицизъм от ЦРУ.
Две години след войната Вашингтон официално призна, че нито едно мобилно пусково устройство за ракети Скъд не е било унищожено от въздуха — твърдение, което можеше да вбеси всеки пилот, участвал в тази кампания. Всъщност пилотите бяха до голяма степен отново излъгани от маскировката.
Ако южната иракска пустиня е еднообразна тепсия, западната и северозападната са скалисти, хълмисти и прорязани от хиляда клисури и речни корита. Това беше теренът, по който премина Майк Мартин, за да проникне в Багдад. Преди да предприеме ракетната атака, Ирак беше направил десетки макети на мобилните пускови устройства Скъд и ги бе скрил заедно с останалите в гънките на местността.
Това обикновено ставаше през нощта — качваха ламаринена тръба върху стара платформа на камион, а на зазоряване подпалваха варел бензин и отпадъчен памук. Сензорите на самолетите АУАКС засичаха източника на топлина и отбелязваха изстрелване на ракета. Изтребителите-бомбардировачи, насочени към мястото, свършваха останалото и отбелязваха поражение.
Само САС не се хванаха на тази въдица. Макар и шепа хора, те плъпнаха с ландроувъри и мотори из западната пустиня. Укриваха се и наблюдаваха през знойната жега на деня и сковаващия нощен студ. От двеста метра истинската мобилна пускова установка се различава ясно от макета.
Когато извеждаха ракетните установки от каналите и изпод мостовете, където ги криеха от въздушното наблюдение, мълчаливите мъже в скалните пукнатини ги проследяваха с бинокъл. Ако наоколо имаше твърде много иракчани, те тихичко насочваха въздушен удар. Ако можеха да го направят без опасност за живота си, използваха своите гранатомети Милън, които произвеждаха едно гръмко „бум“, когато зарядът им попаднеше в горивния резервоар на истинската Ал-Хусайн.
Скоро стана ясно, че през пустинята преминава граница, ориентирана от север на юг. На запад от тази линия иракските ракети можеха да стигнат Израел, но на изток от нея той оставаше извън обсега им. Работата беше да подплашат иракския персонал така, че да не смее да преминава западно от тази линия, а да стреля на изток от нея и да лъже началниците си. Необходими бяха осем дни, след които ракетните нападения срещу, Израел престанаха. И повече не бяха подновени.
По-късно като разделителна линия бе използван пътят от Багдад до Йордания. На север от нея беше „Скъд-Север“ — терен на американските специални сили, които влизаха там с хеликоптери за далечен полет; а на юг — „Скъд-Юг“, територия на САС. В тези пустини загинаха четирима чудесни мъже. Те свършиха работата, за която бяха изпратени там, където се изпитваше техника за милиарди долари.