Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— Как само падат могъщите, господин Мандрейк — рече тя. — Измъкнете се, ако можете, от този полуоблечен обикновен. Арестуван сте за държавна измяна.
41
Върколаци на улицата, Натаниел вътре. Кое бихте избрали вие? Истината е, че бях доволен да се измъкна и да се поразтъпча малко.
Поведението му ме тревожеше все повече и повече. През годините от първата ни среща насам, без съмнение под внимателното напътстване на Уитуел, той се бе превърнал в досаден малък звяр, който внимателно се подчиняваше на заповедите и винаги придържаше едното си око към повишението. Сега той съзнателно се поставяше в опасност, действаше подмолно и по този начин рискуваше много. Тази идея не беше негова собствена. Някой го подтикваше; някой му дърпаше конците. Изглеждал ми е по много начини, този Натаниел, повечето от тях неописуеми, но никога досега не ми беше заприличвал толкова много на марионетка.
И вече всичко се беше объркало.
Сцената долу представляваше хаос. Тук-там по улицата, сред купчините натрошени тухли и стъкло лежаха ранени създания. Гърчеха се, ръмжаха, притискаха хълбоци и контурите им се променяха при всеки спазъм. Мъж, вълк, мъж, вълк… Това е проблемът с ликантропията91: толкова трудно се контролира. Болката и силните емоции карат тялото да се променя92.
Момичето бе свалило около пет, реших аз, без да включваме онзи, който бе разкъсан на парчета от първичната сфера. Но още няколко крачеха бездейно по пътя, а други, демонстрирайки малко повече интелигентност, се бяха заели да се катерят по улуците или търсеха пожарни изходи, по които да се качат.
Бяха останали девет или десет живи. Твърде много за който и да е обикновен.
Но тя все още се биеше: сега я виждах, малка въртяща се фигура на покрива. Нещо светло проблясваше във всяка ръка — размахваше ги нагоре-надолу, финтираше и мушкаше в опит да задържи три вълка надалеч. Но с всяко нейно завъртане черните фигури се приближаваха по малко.
Бръмбарът скарабей, при всичките му качества, не е много полезен при битка. Освен това щеше да ми отнеме около час да прелетя разстоянието и да се включа в действието. Така че се промених, размахах два пъти огромните си червени крила и след секунда бях над тях. Крилата ми закриха луната, скривайки четиримата биещи се на покрива в най-тъмна сянка. Освен това нададох страховития вик на птицата рок, когато се спуска над слоновете, за да отнесе малките им93.
Всичко това оказа подходящ ефект. Единият от вълците отскочи на метър назад, сиво-кафявата му козина настръхна от страх и той изчезна с вой зад ръба на парапета. Другият се вдигна на задните си крака и получи удар в корема от извитите нокти на птицата: отскочи във въздуха като пухкава топка и изчезна с трополене зад един комин.
Третият, който стоеше прав, като една пародия на човек, беше по-пъргав, по-бързо мислещ. Пристигането на птицата рок бе изненадало и момичето: гледайки учудено великолепието на перушината ми, тя отпусна ножовете си. Без звук вълкът скочи към гърлото й.
Зъбите се блъснаха едни в други, хвърляйки искри в нощта.
Момичето вече беше на няколко стъпки и се издигаше, увиснала в ноктите ми. Косата й се развяваше пред лицето, краката висяха над бързо смаляващия се покрив, улицата и всичките й търчащи обитатели. Звуците на ярост и разочарование намаляха и ние внезапно останахме сами, увиснали високо над безкрайните светлини на града, издигани нагоре от крилата ми към място на абсолютно спокойствие.
— Оу! Това ми е кракът! Оу! Ах! Проклета да си, това е сребро! Престани!
Момичето постоянно забиваше нож в люспестата плът точно над ноктите. Можете ли да повярвате? Същият този крак, имайте предвид, който я предпазваше да не падне и да се разбие сред покритите със сажди комини на Източен Лондон. Моля ви се. Изтъкнах й това с присъщата си елегантност.
— Няма нужда да ругаеш, демоне — каза тя, спирайки за момент. Гласът й беше писклив и слаб от вятъра. — А и не ми пука. Аз искам да умра.
— Повярвай ми, само да можех да ти помогна по този въпрос… Престани! — Още едно болезнено бодване, още едно замайване в главата ми. Така влияе среброто; още малко от него и двамата щяхме да паднем. Разтръсках я енергично, докато не й се разтракаха зъбите, а ножовете й не паднаха от ръцете. Но дори и това не сложи край на нещата: сега започна да се извива и да се гърчи напред-назад в трескав опит да отхлаби захвата ми. Птицата хвана по-здраво.
— Ще спреш ли да се гърчиш, момиче? Няма да те пусна, а ще те провеся с главата надолу над някой кожарски комин.
91
Способност на човек да се превръща във вълк. — Бел.ред.
92
Тази хронична ненадеждност е причината върколаците да имат лоша слава. Както и факта, че са хищни, диви, кръвожадни и много трудни за опитомяване. Ликаон от Аркадия е събрал първия вълчи корпус като своя лична охрана, чак през 2000 г. пр.Хр. и въпреки факта, че те моментално изяли няколко от гостите му, възгледът, че задоволително изпълняват подсилваща роля, си е останал. Много тиранични водачи, прибягвали до магия, са ги използвали оттогава: правели са сложни трансформационни магии на мускулести хора, държали ги в изолация, а понякога поддържали и програми за развъждане, за да подобрят породата. Както и с много други неща, Гладстон постави началото на Британската нощна полиция; знаеше колко са ценни като инструмент за сплашване.
93
Обикновено индийски слонове. Птиците рок живееха на усамотени островчета в Индийския океан, рядко се появяваха на сушата в търсене на плячка. Гнездата им бяха големи около четири декара, а яйцата представляваха огромни бели куполи, видими отдалеч през морето. Възрастните бяха забележителни противници и потапяха повечето кораби, пратени да плячкосват, като пускаха скали от големи височини. Халифите плащаха огромни суми за пера от рок, отрязани крадешком от гърдите на спящите птици.