Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Вълкът вдигна крак и с ноктите придърпа чантата по покрива към себе си, далеч от Кити. Нададе приглушен, гъргорещ смях.
Зад нея се чу лек шум. Кити бързо обърна глава. На другия край на плоския покрив плочките се издигаха диагонално и образуваха ниско било. На него стояха два вълка; докато ги гледаше, те бързо започнаха да слизат.
Кити измъкна втория нож от колана си, но лявата й ръка бе отслабнала заради раната в рамото; пръстите й едва успяваха да задържат дръжката. За момент се зачуди дали не трябва да се хвърли от ръба на покрива — бързата смърт може би беше за предпочитане пред ноктите на вълците.
Но това беше изход за страхливци. Тя щеше да нанесе щети преди края. Към нея се приближаваха три вълка — двата на четири крака, единият ходеше като човек. Кити отмести косата назад от очите си и вдигна ножовете за последен път.
40
— Колко скучна вечер — каза джинът. — Нищо няма да се случи.
Натаниел спря да обикаля стаята.
— Разбира се, че ще се случи. Мълчи. Ако ти искам мнението, ще те попитам. — Знаеше, че в гласа му няма увереност. Погледна часовника си за малко увереност. — Все още е рано.
— Да бе, да. Виждам, че си адски уверен. Вече изрови малка бразда на пода. А се обзалагам, че си и невероятно гладен, понеже забрави да вземеш провизии.
— Няма да имам нужда от тях. Тя скоро ще се появи. А сега млъкни.
От мястото си върху един стар гардероб, джинът, който отново беше във формата на младо египетско момче, протегна ръце над главата си и широко се прозина.
— Всички велики планове си имат своите недостатъци — рече той. — Всички си имат своите пропуски, от които се провалят тотално. Такава е човешката природа: родени сте несъвършени. Момичето няма да дойде; само ще чакаш; не си донесъл никаква храна; затова ти и пленникът ти ще умрете от глад.
Натаниел се намръщи.
— Не се тревожи за него. Той е добре.
— Всъщност, аз съм доста гладен. — Якоб Хирнек седеше на стар стол в единия ъгъл на стаята. Под стария армейски шинел, който джинът бе открил в една от таванските стаи на квартирата, носеше само пижама и свръхголеми чорапи. — Изобщо не съм закусвал — добави той, поклащайки се механично напред-назад на разнебитения стол. — Малко хапване би ми дошло добре.
— Ето на, виждаш ли — каза джинът. — Той е гладен.
— Не е. И ако знае кое е добре за него, той също ще си трае. — Натаниел отново закрачи, оглеждайки пленника. Хирнек явно бе преодолял страха от полета и параноята относно лицето му също се бе поуспокоила, тъй като веднага го бяха затворили в празната къща, без някой друг да го види. Самото пленничество явно не го притесняваше много, което леко обърка Натаниел; но все пак Хирнек бе в един наложен от самия него затвор в продължение на години.
Погледът на магьосника се отклони към прозореца, скрит зад покривалото от чаршаф. Потисна желанието си да отиде и да надзърне в нощта. Търпение. Момичето щеше да дойде; за всичко се искаше време.
— Какво ще кажеш да поиграем? — ухили му се момчето от гардероба. — Мога да намеря топка и обръч за стената и да ви науча на ацтекска игра на топка. Много е забавна. Трябва да използваш коленете и лактите, за да вкараш топката в обръча. Това е единственото правило. О, а загубилите се принасят в жертва. Много съм добър на нея, както ще разберете.
Натаниел изморено махна с ръка.
— Не.
— Тогава на гатанки?
Натаниел издиша шумно през носа. Беше доста трудно да остане спокоен при дрънканиците на джина. Залозите бяха високи, а дори не смееше да си помисли за последствията при провал.
Рано тази сутрин господин Мейкпийс го бе посетил тайно и му бе донесъл новини. Контактът му от подземния свят смяташе, че може да стигне до бегълката Кити Джоунс и би било възможно да я изкуши да излезе от скривалището си, ако можеше да се открие подходящ стимул. Бързият и находчив ум на Натаниел веднага се бе обърнал към приятеля й от детинство Якоб Хирнек, който бе споменат в протоколите от процеса и към когото Кити се бе показала лоялна. От това, което Натаниел беше видял — тук той внимателно опипа пурпурното натъртване на бузата си, — момичето нямаше да се уплаши да дойде на помощ на Хирнек, ако е застрашен.