Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Останалото беше лесно. Задържането на Хирнек бе извършено светкавично, а Мейкпийс беше казал на контакта си. Натаниел трябваше само да чака.
— Пст. — Той вдигна поглед. Джинът го викаше с ръка, като постоянно кимаше и намигаше с невероятна тайнственост.
— Какво?
— Ела тук за секунда. По-близо, да не се чува. — Той кимна към Хирнек, който се клатушкаше напред-назад на стола си малко по-встрани.
С въздишка, Натаниел се приближи.
— Е?
Джинът наведе глава от края на гардероба.
— Мислех си — прошепна — какво ще ти се случи, когато безценната ти госпожица Уитуел разбере за това? Защото тя не знае, че си отвлякъл момчето, нали? Не разбирам каква игра играеш. Обикновено си толкова примерно малко момченце, истинско послушно галено кученце.
Язвителната забележка оказа ефект. Натаниел се озъби.
— Това е минало — извика той. — Тя няма да разбере, докато жезълът и момичето не бъдат заключени на сигурно място. После ще трябва да ръкопляска с всички останали. Ще съм прекалено близо до Девъро, за да може който и да е от тях да направи нещо друго освен да аплодира.
Момчето се нагласи и седна ловко с кръстосани крака по начин, наподобяващ египетски писар.
— Не правиш това сам — каза то. — Някой ти е помогнал да нагласиш всичко. Някой, който знае как да намери момичето и да й каже, че сме тук. Ти не знаеш къде е, иначе досега вече да си я хванал сам.
— Имам си своите контакти.
— Контакти, които очевидно знаят прекалено много за съпротивата. Най-добре е да внимаваш, Нат. Подобни неща могат да се развият и по двата начина. Онзи космат полицейски началник би дал мило и драго да те свърже някак си с тези предатели. Ако знаеше, че сключваш сделки с тях…
— Не сключвам сделки!
— О! Викаш. Обезпокоен си.
— Не съм. Просто ти казвам. Опитвам се да я заловя, нали? Просто искам да го направя по моя си начин.
— Чудесно, но кой е контактът ти? Откъде той или тя знае толкова много за момичето? Този въпрос трябва да си зададеш.
— Това не е важно. И не искам повече да говоря за това. — Натаниел му обърна гръб. Естествено, джинът беше прав: лекотата, с която Мейкпийс се ровеше из подземния свят, беше обезпокоителна. Но театърът беше професия с лоша слава; на Мейкпийс му бе писано да познава всякакви странни обикновени — актьори, танцьори, писатели, — а те бяха само едно ниво над престъпниците. Понеже беше неспокоен с новия си съюз, сега Натаниел бе доста щастлив да извлече изгодите от него, при условие че всичко вървеше добре. Но положението щеше да стане напечено, ако Дювал или Уитуел откриеха, че е действал зад гърба им. Това беше основният риск, който поемаше. И двамата бяха поискали да ги информира за дейността си; беше излъгал и двамата. Тази мисъл го накара да изтръпне.
Якоб Хирнек жално вдигна ръка.
— Извинете, сър?
— Какво?
— Моля ви, господин Мандрейк, стана ми малко студено.
— Ами, тогава стани и се разходи наоколо. Само дръж тези глупави чорапи далеч от погледа ми.
Увивайки шинела плътно около себе си, Хирнек започна да се влачи из стаята. Цветните му раирани чорапи надничаха нелепо изпод пижамата.
— Трудно е да се повярва, че някой би рискувал живота си за този екземпляр — отбеляза джинът. — Ако му бях майка, не бих го и погледнала.
— Не си я срещал тази Кити — каза Натаниел. — Ще дойде за него.
— Няма. — Сега Хирнек стоеше край прозореца; бе дочул последните реплики. — Бяхме близки навремето, но вече не. Не съм я виждал от години.
— И все пак — каза Натаниел. — Тя ще дойде.
— Не и след като… лицето ми бе съсипано — продължи момчето. Гласът му трепереше от самосъжаление.
— О, я стига! — Напрегнатостта на Натаниел избухна в раздразнение. — Лицето ти си е добре! Можеш да говориш, нали? Можеш ли да виждаш? Да чуваш? Ами, тогава стига си се оплаквал. Виждал съм далеч по-лоши случаи.
— Това му казах и аз. — Джинът се изправи небрежно и скочи от гардероба, без да предизвика никакъв шум. — Прекалено е разстроен от това. Виж само собственото си лице — и то е за цял живот, но ти не се страхуваш да парадираш с него пред света. Не, и при двама ви косата е истинският ви проблем. Виждал съм по-добра прическа дори на задника на борсук. Само ми дайте пет минути и чифт ножици за овце…
Натаниел извъртя очи и се опита да наложи някакъв авторитет. Сграбчи Хирнек за яката и го завъртя.
— Обратно на стола си — изръмжа. — Сядай. А що се отнася до теб — обърна се той към джина, — човекът на моя контакт трябва да е дал този адрес на момичето преди няколко часа. Сега вече е тръгнала насам, почти сигурно с жезъла, тъй като това е най-силното й оръжие. Като стъпи на стълбището долу, ще се задейства една сензорна сфера и ще изпрати сигнал тук горе. Ти ще я обезоръжиш, когато влезе през вратата, ще ми дадеш жезъла и ще й попречиш да избяга. Разбра ли?