Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— Ясно като бял ден, шефе. Казваш ми го за четвърти или пети път.
— Просто не забравяй. Вземи жезъла. Това е най-важното.
— Не го ли знам? Аз присъствах при падането на Прага, нали знаеш?
Натаниел изсумтя и отново закрачи. В същия момент от улицата навън долетя звук. Той се обърна към джина с широко отворени очи.
— Какво беше това?
— Глас. Мъжки.
— Чу ли какво… Ето го отново!
Джинът посочи прозореца.
— Искаш ли да погледна?
— Гледай да не те видят.
Египтянчето се промъкна до прозореца. Един бръмбар скарабей пропълзя зад чаршафа. Някъде зад стъклото проблесна ярка светлина. Натаниел подскочи от единия си крак на другия.
— Е?
— Мисля, че твоето момиче пристигна. — Гласът на джина звучеше тих и далечен. — Защо не надзърнеш?
Натаниел изтръгна чаршафа настрана и погледна точно навреме, за да види как по средата на пътя нагоре изригна малка огнена колона. После отново угасна. По запустялата улица сега тичаха множество фигури — някои на два крака, други на четири, а трети, които очевидно не бяха взели решение по въпроса, вървяха тромаво, но решително под ярката луна. Чуваше се тракане на зъби и вой. Натаниел почувства как кръвта се отдръпна от лицето му.
— О, по дяволите — каза той. — Нощната полиция.
Още един малък взрив; стаята леко се разтресе.
Една лека и подвижна фигура на два крака притича по пътя и скочи през току-що взривената дупка в стената на сградата. Преследваше я вълк, но той беше погълнат от друга експлозия.
Бръмбарът скарабей подсвирна одобрително.
— Добра употреба на първична сфера. Твоето момиче е добро. И все пак едва ли ще избяга от целия батальон.
— Колко са?
— Дузина, може би повече. Гледай, придвижват се по покривите.
— Мисля, че ще я хванат…
— О, да — и ще я изядат. Вече са ядосани. Кръвта им ври.
— Добре… — Натаниел се отдръпна от прозореца. Беше взел решение. — Бартимеус — каза той, — върви и я вземи. Не можем да рискуваме да я убият.
Скарабеят изцвърча погнусено.
— Още една чудесна задача. Прекрасно. Този път сигурен ли си? Вървиш направо срещу властта на онзи началник на полицията.
— С малко късмет, той няма да знае, че съм аз. Заведи я в… — Умът на Натаниел препускаше; щракна с пръсти. — Онази стара библиотека — нали знаеш, онази, в която се подслонихме, когато ни гонеха демоните на Лавлейс. Аз ще взема затворника и ще се срещнем там по-късно. Всички ние трябва да се махаме оттук.
— Тук съм съгласен с теб. Много добре. Отдръпнете се. — Бръмбарът изприпка назад по перваза на прозореца, по-далеч от прозореца, вдигна се на задните си крака и размаха антени към стъклото. Ярка светлина, струя топлина; в средата на прозореца се разтопи наклонена дупка. Бръмбарът разтвори крила и избръмча навън в нощта.
Натаниел се завъртя в стаята, точно навреме, за да посрещне замаха със стола към едната страна на лицето му.
Падна тромаво на пода, полузамаян. Едното му въртящо се око видя под ъгъл как Якоб Хирнек захвърли стола настрана и забърза към вратата. Натаниел избърбори заповед на арамейски; едно малко дяволче се материализира до рамото му и пусна светкавица към задните части на пижамата на Хирнек. Последва звук от бързо прогаряне и пронизително скимтене. Като си свърши работата, дяволчето се изпари. Хирнек спря за момент, хвана се за задника, после продължи, препъвайки се към вратата.
Натаниел вече се бе изправил на крака; хвърли се напред, наведен в непохватна борба; протегнатата му ръка сграбчи един чорап и го дръпна настрана. Хирнек падна; Натаниел се издърпа върху него и започна да го удря с длани по главата. Хирнек отвърна по подобен начин. Известно време се търкаляха из стаята.
— Какъв безобразен спектакъл.
Натаниел замръзна, докато дърпаше косата на Хирнек. Той вдигна поглед от легнало положение.
Джейн Фарар стоеше на прага на вратата, от двете й страни стояха двама едри служители на нощната полиция. Носеше спретнатата униформа и островърхата шапка на Сивите, а очите й бяха очевидно надменни. Един от офицерите до нея нададе дълбок гърлен звук.
Натаниел се порови в мозъка си за логично обяснение, но не можа да намери такова. Джейн Фарар тъжно поклати глава.