Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Тръгна. Мина повече от час, преди да се върне. Трябвало да приготви за новия гост покоите в стражницата, разположени под тези на Джафар. Сега каза:
— Той е капитан от личната гвардия на владетеля. Притежава неговото доверие и е изпратен от него, за да застане под заповедите на Устад. След него идват други сто мъже от охраната на шах-ин-шаха — все избрани воини, с висок чин. Конярят на мирзата е техен водач, понеже вече познава пътя. Кара бил много добре приет и също дарен с празнично облекло. Донесъл е собственоръчно написано писмо от владетеля до Устад, а капитанът също такова за Джафар мирза. Съдържанието ще ти съобщи Устад лично. Сега те се хранят. После ще направят една езда около долината. Капитанът иска да разузнае терена зад планините, понеже това сега може да стане все още незабелязано. Противниците трябва едва в последния миг да узнаят кой е той и с каква цел се намира при нас. Устад сега няма да дойде при теб. Аз го осведомих за състоянието ти и трябва да ти кажа, че вече можеш да се считаш за оздравял. Но по определени причини той желае да минаваш все още за болен. Така че те моли да се показваш пред хората колкото може по-малко, докато те навести тук и ти каже всичко. Даде ми един голям свитък листове, който сложих вътре на масата. За твое занимание било, рече.
Да, занимание беше, и то какво! Когато Шакара си тръгна, аз се изправих и разгънах свитъка. Той се състоеше от няколко големи и няколко по-малки листа. Първият от големите беше скица с перо на западната страна, гледана от средата на езерото. Долу дуарът, вляво пътят за Долината на чувала и вдясно пътеката за територията на таки кюрдите и северните джамикуни. В средата изкачващите хълма руини — предизвикателни, мрачни, мълчаливи, без следа от вътрешен или външен живот. Южно от къщата на Устад, върху високия гигантски зид, изложена на ветрищата. От нея пътеката за камбаните възлизаше нагоре към Алабастровия шатър. Докато разглеждах листа, ме споходи мисълта, че той показваше много, твърде много, но от друга страна му липсваше всичко! Посегнах към втория.
Какво видях там? Вече не масивната материя, а на нейно място духовното, душевното. Промяната се простираше само до руините и все пак беше донесла всичко липсващо. Ръката на човека беше придала на камъка друга форма и с това нов живот. Там, където сега бе пристанът, множество широки стъпала водеха през отворения зид към открита площадка, възникнала от премахването на етажите. Рози, много рози и само рози цъфтяха тук точно както отсреща пред Бейт-и-Ходех. Всички пътища между тях водеха към един великолепен, импозантен портик, за чийто строеж бяха употребени всичките колосални квадри на руините. Помислих си за Баалбек, за Кайлаза на Елора[101], за ацтекските теокали. Но всички тези прочути строежи сякаш оставаха в сянката нагази колонада. Нейният заден план образуваше висока, кръгла тъмна ниша с исполински постамент, предназначен при всички случаи да носи скулптура с подобаващи размери.
Колонадата нямаше покрив, а носеше подобно Висящите градини на Семирамида втори обширен цветен парк, от който за мое радостно изумление се издигаше точно онази малка селска черквица, чиято картина висеше в моята спалня и под която бяха изписани детински простите думи:
Човек би си помислил, че тази непретенциозна църквица би трябвало да изглежда направо смехотворно върху гигантския пиедестал, но случаят по никой начин не бе такъв. По-скоро ми се струваше тъкмо обратното, че нещата изобщо не можеха да бъдат други. Едно носено от Божията скала човешко творение ще изглежда смешно само когато се перчи, че и то е създадено от Божията скала!
Това бе средата на хълма, от чието било, точно над върха на църковната кула, поглеждаше надолу Алабастровия шатър. От двата фланга бяха разположени в плодородни градини две наподобяващи вили къщи с приветлив изглед. Под едната се четеше думата "Пасторство", а под другата — "Училище".
Останалите листове съдържаха архитектонични скици и чертежи на тези три постройки. Те ме заинтересуваха до такава степен, че веднага седнах да ги проучвам. Към един толкова ясен, любвеобилен отговор на въпросите относно мрачните древни руини човек не би могъл и за миг да прояви равнодушие! Ето защо позволих да ме обезпокоят само за кратко с яденето и до вечерта седях, пресмятайки, мерейки и калкулирайки. Тогава дойде Педехр, за да ми съобщял, както каза, нещо важно.
101
Елора — Хайдерабад — б.нем.изд.