Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Разбира се — добави Швейк сериозно, — тогава полковете са били големи и постоянно са ги попълвали от селата.

— Когато бях в Сърбия — каза Водичка, — в нашия батальон всеки, който обесеше сърбин, получаваше цигари. За един сърбин получаваше десет спортни. За жена и за дете даваха по пет. После интендантството започна да нрави икономии и ги разстрелваха масово. В ротата имаше един циганин, но ние дълго време не се досещахме каква е работата. Чудно ни се виждаше само, че нощем винаги го извикваха някъде в канцеларията. По това време бяхме на Дрина. И една нощ, когато пак беше изчезнал, на някой от нас му дойде на ум да му прерови вещите. В раницата на тоя тип намерихме цели три кутии от по сто спортни. Той се върна в хамбара, където бяхме настанени, чак на разсъмване, и ние на бърза ръка го осъдихме. Повалихме го и един, Белоун се казваше, го удуши с колан. Яка му беше душицата на тоя тип, сякаш котка душеха.

Старият сапьор Водичка плюна:

— Не можеш го удуши, посра се в края на краищата, очите му изскочиха, а все още жив — като недоклан петел. Тогава взеха да го дърпат като котка. Двама за главата, двама за краката и така му извиха врата. След това му навлякохме раницата, заедно с цигарите, и го хвърлихме в Дрина. Кой ще ти пуши такива цигари. Сутринта го търсиха под дърво и камък.

— Трябвало е да донесете, че е дезертирал — забеляза разумно Швейк, — че отдавна се е готвел да бяга, че всеки ден е казвал, че ще изчезне.

— Кой да ти мисли за подобни неща? — отговори Водичка. — Ние си свършихме работата, за останалото не ни беше грижа. Там беше много лесно. Всеки ден изчезваше някой, напоследък даже бяха престанали да ги вадят от Дрина. Подутият сърбин и разкъсаният наш опълченец най-спокойно си плуваха един до друг по Дрина надолу към Дунава. Като виждаха за пръв път такова нещо, някои новаци получаваха слаба температура.

— Трябвало е да им дават хинин — рече Швейк.

Двамата влязоха в бараката, където се помещаваха канцелариите на дивизионния съд, и един войник веднага ги заведе в канцелария № 8, в която на дълга, отрупана с книжа маса, беше седнал съдията Рулер.

Пред него имаше някакъв сборник закони, върху който беше сложена недопита чаша чай. От дясната страна на масата стоеше разпятие от имитация на слонова кост, с потънал в прах Христос, който безнадеждно гледаше подставката на кръста, върху която имаше пепел и угарки от цигари.

Сякаш за да увеличи скръбта на разпънатия бог, съдията Рулер тъкмо изтърсваше пепелта от нова цигара върху поставката на разпятието, а с другата си ръка се мъчеше да отлепи чашата чай, която се беше залепила на законника.