Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Plague направи своеобразен пробив, когато успя да проникне в домашния компютър на началника на полицейския отдел за защита на информацията. Той бе цивилен икономист, без особено добри познания в областта на компютрите, обаче лаптопът му съдържаше огромно количество безценна информация. Така пред Лисбет и Plague се откри възможност, ако поискат, да съсипят с унищожителни вируси цялата компютърна мрежа на полицията, но те нямаха интерес от подобен акт. Бяха хакери, а не саботьори. Искаха да имат достъп до работещи мрежи, а не да ги разрушават.
Лисбет Саландер провери списъка и установи, че нито един от потребителите, чиито данни бе откраднала, не работеше по тройното убийство – нямаше как и да се надява на подобен късмет. За сметка на това обаче без проблем можеше да чете информация от системата за лица, обявени за общонационално издирване, включително нови детайли по своя собствен случай. Установи, че е била забелязана и преследвана в Упсала, Норшьопинг, Гьотеборг, Малмьо, Хеселхолм и Калмар, както и че бе разпространен таен фоторобот, който представяше по-точно външния ѝ вид.
ЕДНО ОТ МАЛКОТО предимства на Лисбет в ситуацията на медийно внимание към нея бе наличието на изключително малък брой нейни фотографии. Като се изключи една паспортна снимка отпреди четири години, използвана и при издаването на шофьорската ѝ книжка, както и друга от базата данни на полицията за издирвани лица, на която беше на 18 години (и изобщо не приличаше на себе си), имаше само още няколко единични фотографии от някакъв стар училищен албум и от една училищна екскурзия в резервата „Нака“, когато бе дванайсетгодишна. Последните бяха направени от придружаващия ги учител и на тях тя фигурираше като неясна фигура, седнала на известно разстояние от всички останали.
Ситуацията имаше и един недостатък – на паспортната си снимка бе излязла с облещени очи, стиснати устни и леко наведена напред глава. Снимката потвърждаваше представата за нея като за умствено изостанал асоциален психопат, а медиите доукрасяваха картината. Но поне не приличаше на себе си и малцина биха я разпознали, ако я видеха.
ЛИСБЕТ СЛЕДЕШЕ С ИНТЕРЕС информацията за трите жертви. Във вторник медиите започнаха да тъпчат на едно място и поради липса на нови драматични разкрития от преследването на Лисбет Саландер насочиха вниманието си към жертвите. Един от вечерните вестници публикува подробни биографични портрети на Даг Свенсон, Мия Бергман и Нилс Бюрман. Посланието бе, че трима почтени граждани са убити по особено жесток начин по необясними причини.
Нилс Бюрман бе представен като уважаван и социално ангажиран адвокат, член на „Грийнпийс“, „загрижен за съдбата на младежта“. Една колонка бе отделена на неговия близък приятел и колега Ян Хокансон, чиято кантора се намираше в една и съща сграда с тази на Бюрман. Хокансон потвърждаваше представата за Бюрман като за радетел за правата на обикновените хора. Един от служителите на Агенцията за контрол на попечителите разказваше, че той е проявявал откровена загриженост към протежето си Лисбет Саландер.
Лисбет се подсмихна за първи път през деня.
Голямо внимание бе отделено на Мия Бергман, жената жертва от драмата. Описваха я като мила и изключително интелигентна млада жена, с впечатляваща за годините си биография и блестяща кариера пред себе си. Бяха цитирани шокирани приятели, състуденти и научният ѝ ръководител. Най-често задаваният въпрос бе „защо“. Имаше снимки на цветя и запалени светлини пред входа на жилищната ѝ сграда в Еншеде.
Даг Свенсон бе получил значително по-малко внимание. Бе описан като умен и безстрашен репортер, но основният интерес се насочваше към партньорката му, с която живееше на семейни начала.
Лисбет забеляза с леко удивление един странен факт – едва на Великден някой откри, че Даг Свенсон бе работил върху голям репортаж за вестник „Милениум“. Учуди се още повече, когато установи, че липсва информация за същността на въпросния репортаж.
ТАКА И НЕ ПРОЧЕТЕ думите на Микаел Блумквист, цитирани на интернет страницата на „Афтонбладет“. Едва късно във вторник, след като изявлението му бе споменато в една телевизионна новинарска емисия, установи, че Блумквист е предоставил подвеждаща информация. Той твърдеше, че Даг Свенсон е работил върху статия, посветена на „сигурността на компютрите и незаконното проникване в тях“.
Лисбет Саландер сбърчи вежди. Знаеше, че твърдението не е вярно, и се чудеше каква игра всъщност играе „Милениум“. След това се досети за същинското послание на изявлението и за втори път се подсмихна. После се свърза със сървъра в Холандия и чукна два пъти с мишката по иконата „МикБлум/лаптоп“. Откри папката „Лисбет Саландер“ и документа „За Сали“, които се намираха на съвсем видно място върху работния плот. Отвори ги и прочете съдържанието им.