Пътят на кралете (том I)

— Какво правим, ако някой забележи? — разсеяно попита Скалата.

— Обясняваме, че съм тъкач — отговори Каладин, — и смятам да си направя шапка да се пазя от слънцето.

Скалата изсумтя.

— Може и да направя тъкмо това — продължи Каладин. Забърса чело. — Би било хубаво в жегата. Но най-добре никой да не види. Дори това, че искаме тези растения, може да се окаже достатъчна причина да ни ги откажат.

— Вярно е — рече Скалата, протегна се и погледна Сил, която летеше пред него. — Липсват ми планините.

Сил посочи нанякъде, Скалата почтително се поклони и я последва. Когато го отправи в нужната посока обаче, Сил долетя при Каладин, скочи във въздуха, превърна се в панделка, после се спусна и прие обичайната си форма, а роклята й се развя.

— Аз много го харесвам — обяви тя, вдигнала показалец.

— Кого? Скалата ли?

— Да — отвърна Сил и скръсти ръце. — Той се държи почтително. За разлика от други.

— Чудесно — рече Каладин и вдигна още един камък в колата. — Можеш да летиш след него, вместо да ми досаждаш.

Постара се да не проличи колко е притеснен. Беше привикнал с нейната компания.

Тя сбърчи нос.

— Не мога да летя след него. Прекалено почтителен е.

— Току-що каза, че харесваш това.

— Така е. Същевременно го ненавиждам. — Тя изрече това напълно откровено, като че не си даваше сметка за противоречието. Въздъхна и приседна на страницата на колата. — На шега го отведох до купчина чулски тор. А той даже не ми се развика! Просто го разгледа, като че ли се мъчеше да намери някакъв скрит смисъл. Това не е нормално.

— Струва ми се, че рогоядците обожествяват духчетата или нещо подобно — каза Каладин и пак отри чело.

— Това е глупаво.

— Хората вярват в далеч по-глупави неща. Според мен има някакъв смисъл в това да се почитат духчетата. Във вас наистина има нещо особено и вълшебно.

— Не съм особена! — каза Сил и се изправи. — Аз съм красива и изразителна. — Тя сложи ръце на кръста, но по лицето й Каладин можа да разбере, че не е истински ядосана. Като че се променяше с часове, ставаше все по-…

Каква? Не точно човекоподобна. По-индивидуална. По-умна.

Сил замълча при приближаването на друг мостови — Натам. Дълголикият мъж носеше по-малък камък, очевидно гледаше да не се претовари.

— Здрасти, Натам — рече Каладин и се пресегна да вземе камъка. — Как върви работата?

Човекът вдигна рамене.

— Не каза ли, че едно време си бил фермер?

Натам се отпусна край каруцата и не отговори.

Каладин намести камъка.

— Съжалявам, че поисках да свършим тази работа, но имаме нужда от доброто отношение на Газ и на останалите отряди.

Натам нищо не каза.

— Това ще ни опази живи — добави Каладин. — Довери ми се.