Пътят на кралете (том I)

— Чакай малко — намеси се Тефт. — Изминал си толкова дълъг път заедно с твоя господар и щом той е загубил, ти тутакси си постъпил в отряда?

— Не, не, ти не разбираш. Моят нуатома предизвика върховния принц Садеас. Добре известно е, че тук, на Пустите равнини, е пълно с Броненосци. Та моят нуатома реши, че ще е по-лесно първо да пребори някой само с Броня, а после да спечели и Меч.

— И? — попита Тефт.

— Когато нуатома-та загуби от Сиятелния господар Садеас, всички ние станахме негови.

— Значи ти си роб? — каза Каладин и поглади клеймата на собственото си чело.

— Не, при нас няма такова нещо. Аз не бях роб на моя нуатома. Аз бях част от семейството му.

— От неговото семейство ли? — удиви се Тефт. — В името на Келек! Ти си светлоок!

Скалата пак се разсмя с цяло гърло. Каладин също се усмихна. Толкова отдавна не беше чувал някой да се смее така.

— Не, не. Аз бях само умарти’ а — негов братовчед, както бихте се изразили вие.

— Все пак, бил си му роднина.

— По нашите Върхове роднините на господаря са негови слуги.

— Що за система е това? — възнегодува Тефт. — Трябва да слугуваш на собствените си роднини? Гръм да ме удари! По-скоро бих пукнал, така смятам аз.

— Не е толкова зле — отговори Скалата.

— Не познаваш моите роднини — каза му Тефт и потръпна.

Скалата пак се разсмя.

— Би ли предпочел да служиш на човек, когото не познаваш? Някой като тоя Садеас? Който не ти е роднина? — Скалата тръсна глава. — Равнинци. Много въздух имате тука. От това мозъците ви се поболяват.

— Много въздух ли? — полюбопитства Каладин.

— Да.

— И как можеш да имаш прекалено много въздух? Та той е навсякъде.

— Това нещо е трудно за обяснение.

Алетският на Скалата беше добър, но понякога той забравяше някои прости думи. Друг път не забравяше и изреченията му бяха правилни. Колкото по-бързо говореше, толкова повече думи пропускаше.

— Имате твърде много въздух. Елате в Рогоядските върхове. Ще видите.

— Предполагам — отговори Каладин и стрелна Тефт с поглед. Той само сви рамене. — Но за едно не си прав. Каза, че служим на човек, когото не познаваме. Е, аз познавам господаря Садеас. Познавам го добре.

Скалата вдигна вежда.

— Нагъл — продължи Каладин, — отмъстителен, алчен, напълно развален.

Скалата се усмихна.

— Да, мисля, че си прав. Той не е сред най-добрите светлооки.

— Сред тях няма „най-добри“, Скала. Всички са еднакви.

— Значи, светлооките са ти причинили много неща.

Каладин вдигна рамене. Въпросът разкри незаздравели рани.

— Все едно. Господарят ти е имал късмет.

— Имал е късмета да го посече Броненосец?

— Имал е късмета да не го победи — уточни Каладин — и да открие, че е бил измамен. Нямаше да го оставят да си тръгне с Бронята на Садеас.

— Глупости — намеси се Тефт. — Традицията…