Пътят на кралете (том I)

„Обвиняваш ме, че искането ми е нахално. Обвиняваш ме, че продължавам да недоволствам срещу Райсе и Бавадин. И двете обвинения са основателни.“

Каладин се изправи в колата и огледа околностите на лагера. Скалата и Тефт точно изпълняваха плана му.

В родината на Каладин въздухът беше по-сух. В ден преди буря всичко изглеждаше пусто. След бурята растенията скоро се прибираха в своите черупки, стволове и други скришни места, за да съхранят влагата. Ала тук климатът беше по-влажен и растенията се бавеха. Много от скалните пъпки не се прибираха напълно в черупките си. Често се срещаха затревени участъци. Дърветата, които Садеас изсичаше, растяха предимно в една гора северно от военните лагери, но отделни растения имаше и в равнината. Бяха огромни, с дебели стволове, развиваха се наклонени на запад, а яките им корени, прилични на пръсти, се забиваха в камъка и с течение на годините напукваха и натрошаваха земята наоколо.

Каладин скочи от каруцата. Работата му беше да вдига камъните и да ги реди на дъното на колата. Останалите мостови ги донасяха и ги трупаха на камари наблизо.

Хората работеха из просторната равнина, придвижваха се сред скалните пъпки, тревите и бурените, които надзъртаха изпод скалите. Последните растяха изключително от западната страна, готови да се отдръпнат в сянката на скалата с приближаването на бурята. Скалите изглеждаха причудливо — всяка приличаше на главата на старец с кичури зелена и кафява коса зад ушите.

Тъкмо тези кичури бяха особено важни, понеже сред тях се намираха тъничките стъбла на растението, наречено кратункова билка. Накрая на жилавите стъбла имаше фини плоски листа, които можеха да се прибират. Самите стъбла бяха неподвижни, но зад скалите се намираха на сравнително безопасно място. Някои растения се откъсваха при буря, вероятно, за да се закрепят на ново място след стихването на ветровете.

Каладин вдигна един камък, сложи го на дъното на каруцата и го търкулна при другите. Долната страна на камъка беше влажна, обрасла с лишеи и зацапана с крем.

Кратунковата билка не беше рядкост, ала не се и срещаше толкова често, колкото други лековити растения. Получили кратко описание на билката, Скалата и Тефт започнаха да търсят, не без успех. Пробивът обаче стана, когато Сил се присъедини към беритбата. Каладин се огледа, щом слезе да вземе поредния камък. Сил се носеше наоколо — бледа, почти невидима фигурка, която водеше Скалата от място на място. Тефт не разбра как грамадният рогоядец успява непрестанно да намира толкова повече билки от него, но Каладин не беше склонен да му обясни. Преди всичко, той още не знаеше защо Скалата може да види Сил. Рогоядецът рече, че това му е вродено.

Приближиха двама мостови — младоликият Дуни и Безухият Якс влачеха голям камък, натоварен на дървена шейна. По лицата им се стичаха вадички пот. Когато дойдоха, Каладин отупа ръцете си и им помогна да вдигнат камъка. Безухият Якс му се намръщи и промърмори нещо под нос.

— Този е хубав — рече Каладин и посочи камъка. — Добра работа.

Якс го изгледа ядно и се отдалечи с наперена стъпка. Дуни вдигна рамене и забързано последва по-възрастния си другар. Както Скалата беше предвидил, вдигането на отряда да събира камъни не направи Каладин по-харесван. Но това трябваше да се свърши. Нямаше как да помогне на Лейтен и другите ранени.