Пътят на кралете (том I)

Навани приседна грациозно. Не беше на трапезата на краля — това беше място само за мъже — но със сигурност беше почти в разрез с протокола. Момичето се оттегли. Елокар забеляза действията на майка си, но нищо не каза. Човек не укорява Навани Колин, дори и да е крал.

— О, сядай, Далинар — гласът й стана раздразнителен. — Имаме да обсъждаме въпроси с известна важност.

Далинар въздъхна и седна. Местата около тях още не бяха заети, а музиката и разговорите бяха достатъчно шумни, та да попречат някой да ги подслуша. Някои от жените свиреха на флейти, а около тях във въздуха се стрелкаха музикални духчета.

— Попита ме защо се върнах — тихо подхвана Навани. — Добре. Поради три причини. Първо, исках да донеса вестта, че ведените са усъвършенствали своите „полу-брони“, както ги наричат. Твърдят, че въпросните щитове могат да спрат удара на Вълшебен меч.

Далинар сплете пръсти на масата пред себе си. До него бяха достигнали слухове за това, ала той не им обърна внимание. Хората все твърдяха, че са на крачка от това да създадат Остриета, но никога не успяваха.

— Виждала ли си такъв щит?

— Не, но получих потвърждение от човек, на когото вярвам. Тя казва, че могат да постигнат само формата на щит, но не и други от качествата на Бронята. Но могат да блокират удар с Вълшебен меч.

Това беше стъпка — много малка стъпка — към създаването на Броня. Случилото се беше обезпокоително. Той самият не би повярвал, докато не види с очите си такава „полу-броня“.

— Можеше да пратиш тази вест по далекосъобщителя, Навани.

— Е, скоро след като се върнах в Колинар осъзнах, че заминаването ми оттук е политическа грешка. Все повече тези военни лагери се превръщат в истинския център на нашето кралство.

— Да — тихо се съгласи Далинар. — Отсъствието ни от дома е опасно.

Дали не беше точно това доводът, който тогава убеди Навани да се върне в Колинар?

Прекрасната жена махна пренебрежително с ръка.

— Реших, че кралицата е предостатъчно надарена с качества за управлението на Алеткар. Има кроежи и заговори — винаги ще има — но наистина важните играчи неизбежно идват тук.

— Твоят син продължава да вижда убийци зад всеки ъгъл — меко рече Далинар.

— А не трябва ли? След онова, което се случи с баща му…

— Вярно, но се опасявам, че той стига до крайност. Няма вяра дори на съюзниците си.

Навани отпусна ръце в скута си — свободната върху скритата.

— Не го бива много, нали?

Далинар примигна от изумление.

— Какво? Елокар е добър човек! Много по-почтен е от всеки друг светлоок в тази армия.

— Обаче управлението му е слабо. Трябва да признаеш това.

— Той е крал — отвърна твърдо Далинар, — и мой племенник. Принадлежат му и мечът, и сърцето ми, Навани, и няма да слушам да се говорят лоши неща за него, дори от родната му майка.

Тя го изгледа. Да не би да изпитваше верността му? Също като дъщеря си, и Навани беше човек на политиката. Интригите я караха да разцъфне като скална пъпка в хладно и влажно време. Но за разлика от Ясна, на Навани беше трудно да се вярва. С Ясна човек поне знаеше къде стои. Далинар за пореден път си пожела племенницата му да изостави своите изследвания и да се върне на Пустите равнини.