Пътят на кралете (том I)

— И ще ги хвърлим в пропастта? — попита Тефт, почесвайки се по брадата. — След целия този труд?

— Не, разбира се — отговори Каладин. Той се позамисли; луната Номон беше ярка, но все пак беше нощ. — Нямате сфери, нали?

— Защо? — рече подозрително Тефт.

— За светлина, Тефт.

Тефт изсумтя и измъкна шепа гранатови чипове.

— Щях да си ги похарча тази вечер… — каза той. Сферите сияеха в дланта му.

— Добре — отвърна Каладин и измъкна от снопа едно растение. Какво казваше баща му за тази билка? Каладин бавно напука мъхестата повърхност на стъблото и разкри кухата му вътрешност. Улови растението за другия край и прокара пръсти по дължината му, като стискаше силно. В празната бутилка се отцедиха две капки млечнобяла течност.

Каладин се усмихна доволно и отново прокара пръсти по растението. Този път нищо не излезе и той хвърли стъблото в пропастта. Макар че по-рано приказваше за плетене на шапка, всъщност не искаше да оставя доказателства.

— Стори ми се, че каза, че няма да ги изхвърляме! — рече Тефт с обвинителен тон.

Каладин вдигна бутилката.

— Изхвърляме чак след като извадим това.

— Какво е? — поинтересува се Скалата и се приведе по-близо.

— Сок от кратункова билка. Или, по-скоро, мляко. Не мисля, че е същински сок. Във всеки случай, това е мощен антисептик.

— Анти… какво? — попита Тефт.

— Отпъжда духчетата на загниването — обясни Каладин. — А те предизвикват възпаление. Това мляко е едно от най-добрите противовъзпалителни средства. Действа дори и върху вече възпалени рани.

А това беше добре, защото раните на Лейтен вече се разлютяваха и почервеняваха, духчетата на загниването пъплеха навсякъде.

Тефт изпъшка и хвърли поглед на снопите растения.

— Тук има много билки.

— Знам — отвърна Каладин и подаде другите две бутилки. — Затова се радвам, че не ми се налага сам да изстискам всичките.

Тефт въздъхна, ала седна и развърза един сноп. Скалата се залови за работа без оплаквания — седеше с колене настрани, а между стъпалата си стискаше бутилката.

Появи се лек ветрец и растенията зашумоляха.

— Защо те е грижа? — попита накрая Тефт.

— Защото те са моите хора.

— Да си водач на моста не означава това.

— Означава каквото ние решим — отговори Каладин и забеляза, че Сил е дошла да ги слуша. — Ти, аз, другите.

— Мислиш ли, че ще те оставят да го направиш? — поинтересува се Тефт. — Светлооките и капитаните?

— Да не мислиш, че ще обърнат внимание и изобщо ще забележат?

Тефт позамълча, после изръмжа и взе да изцежда следващото растение.

— Може би ще забележат — каза Скалата. В движенията на грамадния мъж при работата с билките имаше изненадваща деликатност. Каладин не допускаше, че дебелите му пръсти могат да са толкова внимателни и прецизни. — Те, светлооките, често забелязват нещата, които ти се ще да не забележат.

Тефт пак изръмжа в знак на съгласие.

— Как се озова тук, Скала? — попита Каладин. — Как един рогоядец стига дотам да напусне планините и да слезе в равнината?

— Не трябва да питаш за тези неща, синко — вметна Тефт и размаха показалец. — Ние не говорим за миналото си.

— Ние не говорим за нищо — рече Каладин. — Вие двамата дори не си знаехте имената.

— Имената са едно. Миналото е друго. Аз…

— Всичко е наред — обади се Скалата. — Ще ви разкажа за това.

Тефт си промърмори нещо, ала се приведе да чува по-добре Скалата.

— Моят народ няма Вълшебен меч — подхвана рогоядецът с ниския си тътнещ глас.

— Не е необичайно. Извън Алеткар и Я Кевед малко кралства притежават Остриета.

В армиите това беше предмет на известна гордост.

— Не е вярно — отговори Скалата. — Тайлена има пет Остриета и три пълни Брони, всичките са на кралските гвардейци. Селаите също имат и Брони, и Остриета. Други пък, като Хердаз, имат по един Меч и една Броня, които се предават по наследство в кралското семейство. Ние, ункалаките, обаче нямаме нищо. Мнозина от нашите нуатома — това е като вашите светлооки, само дето очите им не са светли…

— Как може човек да е светлоок без светли очи? — попита свъсено Тефт.

— Като е с тъмни очи — отговори Скалата, сякаш това се разбираше от само себе си. — Ние не избираме водачите си по този начин. Сложно е. Ама не прекъсвай разказа. — Той изцеди още едно растение и метна шумката на камарата до себе си. — Нуатома-та смята за голям срам това, че нямаме Брони и Вълшебни мечове. Те много силно желаят тези оръжия. Вярва се, че онзи нуатома, който пръв се сдобие с Меч, ще стане крал. Крал ние нямаме от много години. Нито една планина няма да влезе във война с друга планина, където някой има от благословените оръжия.