Пътят на кралете (том I)

— Уверен съм, че мнозина от вас са чули слуховете за покушението срещу мен по време на лова преди три дни — Рече Елокар. — Когато подпръгът на седлото ми беше срязан.

Далинар погледна Навани. Тя попривдигна свободната си ръка и я залюля напред-назад, за да му покаже, че намира слуховете неубедителни. Разбира се, бяха й известни. Дайте на Навани пет минути в някой град и тя ще узнае всичко важно, за което се говори там.

— Уверявам ви, че не бях истински застрашен. Благодарение, отчасти, на Кралската гвардия и на бдителността на моя чичо. Вярвам обаче, че е необходимо да се отнасяме към всички заплахи с нужното благоразумие и сериозност. Ето защо назначавам Сиятелния господар Торол Садеас за Върховен принц на осведомяването и го натоварвам със задачата да разкрие истината за това посегателство над моя живот.

Далинар беше изумен. Затвори очи и тихо изпъшка.

— Да разкрие истината — повтори скептично Навани. — Садеас?

— В името на… Той мисли, че пренебрегвам заплахите за него и затова се обръща към Садеас.

— Е, може би няма нищо лошо в това. Аз донякъде вярвам на Садеас.

Далинар отвори очи и рече:

— Навани, злополуката стана по време на лов, планиран от мен, под защитата на моите гвардейци и моите войници. Конят на краля беше подготвен от моите коняри. Той пред всички ме помоли да разследвам тази работа с подпръга и сега ми отнема разследването.

— О, Всемогъщи.

Навани разбра. Все едно Елокар беше обявил, че подозира Далинар. Всякакви сведения, които Садеас разкриеше относно този „опит за убийство“, можеха да имат единствено неблагоприятно отражение върху Далинар.

Щом омразата на Садеас към Далинар и любовта му към Гавилар се сблъскат, кое ще надделее? А видението. Казано ми беше да вярвам на Садеас.

Елокар отново седна и жуженето на разговорите се поднови, малко по-шумно. Кралят сякаш не разбираше какво е направил току-що. Садеас се усмихваше широко. Стана от мястото си, поклони се на краля за сбогом и се смеси с множеството.

— Още ли твърдиш, че той е добър крал? — попита шепнешком Навани. — Горкото ми разсеяно и неразбиращо момче.

Далинар се изправи и отиде при краля, който продължаваше да се храни.

Елокар вдигна поглед.

— А, Далинар. Предполагам, че ще желаеш да помогнеш на Садеас.

Далинар седна. Блюдото на Садеас още не беше отнесено — в медната чиния стояха недоядени късчета месо и натрошен хляб.

— Елокар — с труд рече Далинар, — разговарях с теб само преди няколко дни. Помолих да стана Върховен принц на войната и ти заяви, че това е твърде опасно!

— Опасно е. Говорих със Садеас по въпроса и той се съгласи. Върховните принцове не биха понесли над тях да има някой по време на война. Садеас подметна, че ако започна с нещо по-малко заплашително — например да назнача някого за Върховен принц на осведомяването — то това би подготвило другите за твоето желание.