Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Приличаше на Гари.
Той забеляза Ортанс и се дръпна като ощавен с вряла смола.
- Гари? - извика прекрасното създание. - Идваш ли, юуе?
Ортанс затвори очи, за да не го гледа.
- Идвам... - отговори Гари и целуна Ортанс по бузата. - Ще се чуем, нали?
Тя пак отвори очи и пак ги затвори. Беше някакъв кошмар.
- Хм... хм - обади се Николас, който беше приключил разговора си. - Тръгваме ли?
Очарователното създание се беше настанило на маса и привика с жест Гари, свали си очилата и вдигна към него издължени очи на подплашена сърна, недоумяващи, че не виждат тълпа от преследващи ги папараци.
- Тръгваме ли? - повтори Николас, който продължаваше да държи отворена вратата. - Нямам намерение да ставам пиколо!
Ортанс кимна на Гари почти като на непознат.
Влезе в асансьора и се облегна на стената. Ще се размажа, докато стигнем партера. Истинско спускане в ада.
- Да направим тур из Камдън? - предложи Николас. - Последния път открих две жилетки „Диор“ за десет лири. Направо без пари!
Тя пак го погледна. Прекалено дълъг торс наистина, отбеляза си наум, застанала до него, за сметка на това красиви очи, хубава уста, прилича малко на корсар... ако наблегна на корсара, може би...
- Обичам те - каза тя, приведена към него.
Той се изненада, леко я целуна. Целуваше се добре. Без да бърза.
- Наистина ли го мислиш?
- Не. Исках само да го изрека на висок глас, за да видя ефекта. Досега не съм го казвала на никого.
- Аха... - отвърна той разочарован. - И аз си помислих, че.., е малко прибързано... Имаш право.
Тя го хвана под ръка и тръгнаха към „Риджънт Стрийт“.
Изведнъж се закова на място.
- Но тя е дърта!
- За кого говориш?
- Създанието, което излезе от асансьора, дърта е!
- Прекаляваш... Шарлот Брадсбъри, дъщерята на лорд Брадсбъ-ри, казва, че е на двайсет и шест, не признава, че е на двайсет и девет!
- Значи е дърта!
- Тя е икона, скъпа, лондонска икона! Диплома от Кеймбридж, добра литераторка, начетена е, следи новостите в изкуството, музиката, понякога влиза в ролята на меценат и наистина е щедра: създала си е име на откривателка на таланти! Посвещава времето и връзките си на неизвестни младежи, които бързо се прочуват.
- Двайсет и девет години! Време й е да пукне!
- Очарователна е, главен редактор е на „Нерв“, знаеш ли го това списание, дето...
- „Нерв“! - изплака Ортанс. - Тя ли е? Спукана ми е работата!
- Но защо, скъпа, защо? - той беше вдигнал ръка и пред тях спря такси.
- Защото съм твърдо решена да я разкарам!
Същата тази неделя, 24 май, Милен Корбие стоеше на поста си. Беше заменила телевизията с мощен бинокъл и бе заета да шпионира съседите си. Бързаше да се прибере от работа, за да се навре в живота на другите. Изплезила език, ближеше устните си, ту подвикваше тихичко от време на време, ту цъкаше неодобрително с език. Когато се разминаваше с тях по стълбите, ги поглеждаше и се подсмихваше. Знам всичко за вас, си мислеше тя, мога да ви издам, ако пожелая...
Сутринта на петия етаж нахълта полиция и арестува една двойка. Двама бедняци, които поеха, ескортирани от цял ескадрон наперено тропащи с токове униформени, които сякаш предупреждаваха съседите да не си помислят да престъпват законите. Господин и госпожа Уан не плащали данък за второто си дете. Бяха открили, че имат две деца, едното от които криели, когато им идвали гости. То никога не си показвало носа навън или се измъквало тайно от родителите, облечено с дрехите на голямата сестра. Така се издало. Детето било много дребно, а сестра му едра и яка. Носело се в дрехите й като бръмбарче в дрехите на оранжевия динозавър Казимир от анимационното филмче „Островът на децата“. Милен отдавна беше надушила тайната и се молеше да не открият малкия. Големите му черни очи гледаха уплашено, рошавата му косата стърчеше. Тя непрекъснато се молеше. Страхуваше се. Господин Уей беше изпратил хора да я следят, сигурна беше. Направи опит да се свърже с Марсел Гробз, но той не отговаряше на позвъняванията й.