Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Например? — заинтересува се Стил.
— Няма да бъде в състояние да обсебва тялото ти, но ще може да го заема с твое разрешение. Ще съществувате съвместно, а един ден Зак ще измисли начин да освободи Дхарм и да му намери ново тяло. Разбира се, ако се държи прилично.
Каква вяра в моите способности. Или просто иска да заблуди бедната изкуствена личност? Ами да, как забравих, нали Мирон не може пряко да се намесва в делата на нашия свят, значи няма да тръгне да убива шатереца. Това е блъф!
— Значи ще си имам собствено тяло? — предпазливо попита Дхарм.
— Не веднага — напомни Мирон. — Но личностите трябва да умеят да постигат взаимноизгодни споразумения.
— Съгласен съм!
Е, този Дхарм е на година-две, да го изпързаляш е все едно да изпързаляш дете. Но Мирон определено е герой, аз никога нямаше да се сетя за това.
Стил се наклони към мен и прошепна:
— Той наясно ли е какво прави?
— О, да — уверих приятеля си. — За тези работи Мирон със сигурност разбира повече от нас.
В крайна сметка Пазителят накара Дхарм да повтаря за себе си основните правила: никога да не поема контрол над тялото на Стил без неговото разрешение, да не влияе на мислите му и да не го заблуждава. Три прости правила, които да гарантират запазването на разсъдъка на моя приятел.
— Е, време е да се връщаме — каза Мирон. — И ти, и аз имаме още много работа за вършене. Затвори очи.
— Стил, скоро ще се видим — казах аз, преди да затворя очите си.
И после ние с Мирон отново се върнахме в астралния свят.
— Благодаря ти — казах от сърце на Пазителя. — Без теб нищо нямаше да мога да направя.
— Беше забавно — усмихна се Мирон и изведнъж замръзна, сякаш се ослушваше за нещо. — Хей, усещам някакви смущения в пространството. Тук съвсем скоро ще се случи нещо и на твое място не бих бързал да се връщам в тялото си, а първо щях добре да се огледам.
— Какво значи смущения в пространството? — попитах аз. — За какво изобщо говориш?
Мирон известно време въртя носа си, сякаш душеше, а след това направи знак да го последвам и излезе от къщата през стената.
— Работата е там, че в астралния свят се чуват не само звуците от реалния — каза той, когато се присъединих към него. — Тук можеш да почувстваш емоциите и намеренията на други астрални същности, и сега аз чувствам приближаването на една от тях със силна жажда за убийство. Поразходи се наоколо, може да видиш някого.
Признавам, че Пазителят малко ме уплаши.
— А ти?
— Аз и така много се увлякох да ти помагам, а това е против правилата.
— Какво толкова си се загрижил за тези правила? — попитах озадачено. — Няма да кажа на никого, че си ми помогнал.
— Какво значение има дали ще кажеш или не — изсумтя Мирон. — Тук става дума за правилата на вселената. Ако се преместиш в друг свят по собствено желание, в началото той се опитва да се отърве от теб, но после се успокоява. В това е особеността на така наречените Хора на съдбата, те могат да се установят в новия за тях свят. Но ако ти отново започнеш активно да се намесваш в събитията, това ще провокира света да се заеме сериозно с теб.
— Говориш така, сякаш всеки свят е живо същество — казах аз, оглеждайки се наоколо.
— Не, разбира се. Да го кажем така — във всеки свят има установен определен ред на нещата. Не, по-добре така: всеки свят е обгърнат от информационно поле, всяка намеса в него предизвиква защитна реакция. Внесени от други светове технологии, мисли или действия автоматично се считат за нашествие.
Разбира се, това вече го знаех. За особеността на Хората на съдбата, които могат да се влеят в това информационното поле и да се превърнат в „свои“. Но да ми кажат, че в чуждия свят е по-добре да не се намесваш много, за да не станеш пак „чужд“, кой знае защо бяха забравили. Макар че нещо не пасваше…
— Мирон, ти ми беше казал, че си попаднал в друг свят, бил си роб, после наемник, убил си някакъв бог… това едва ли се вписва в политиката „по-тих от водата, по-нисък от тревата“.
— Не бъркай тези, които съзнателно преминават от един свят в друг, с така наречените „изтърсаци“. Понякога се случва така, че човек, приключвайки пътя си в своя свят, се появява някъде, където неговите знания, умения или просто самият той наистина е нужен. Грубо казано, бива призован.
— Значи и ти си бил призован? — уточних аз.
— Точно така — усмихна се Мирон. — Поне на мен ми харесва да мисля така. Приятно е. Цял свят да реши, че по някаква причина си му нужен. А в твоя свят аз съм само наблюдател, така че не можеш да разчиташ да ти помогна в силови акции. Между другото, съветвам те да спреш да дърдориш и да се поразходиш ей-нататък.