Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
Мирон ме потупа по рамото и изчезна.
Излязох през вратата и като погледнах в указаната от Пазителя посока, бързо осъзнах, че точно там се намира къщата на Мелисия. Значи тази така наречена астрална личност се беше насочила към някой от моите приятели. Бързо притичах до сградата и като надникнах вътре, видях леля ми и нашата влюбена двойка спокойно да разговарят и да пият као. По-точно као пиеха всички освен Невил, той беше издул бузи, тъпчейки се с онази гадна зелена супа, сякаш се надяваше да си върне способностите към Занаята в рамките на следващия час. Леля не си губеше времето напразно, а убеждаваше Мелисия да се присъедини към Ордена.
След като се полюбувах малко на идилията, аз бях на път да си тръгвам, когато в стаята изведнъж се появи още един човек. При това не мина през вратата, прозореца или дори стената, а просто изникна в средата на стаята. Високият мъж с добре поддържано, аристократично лице, облечен в скъп позлатен костюм, ми изглеждаше смътно познат, да не кажа и повече.
Застинал до вратата, аз внимателно наблюдавах неканения гост, който очевидно беше така опасната астрална личност. Мъжът не ми обърна никакво внимание и спокойно пристъпи към седящата на масата леля. В следващия момент Митис, а това определено беше той, протегна ръка към леля и я заби право в гърба й. Леля Елиза подскочи с цяло тяло, сякаш припада, и се плъзна по стола на пода. Митис продължи да държи ръката си в гърба й и явно правеше нещо лошо там. Мелисия и Невил веднага се втурнаха към леля за помощ, но едва ли можеха наистина да й помогнат.
— Ей, какво правиш?! — изкрещях аз и нападнах Митис.
Той явно не очакваше, че го виждам, сигурно ме считаше за част от реалния, а не от астралния свят. Но определено нямаше намерение да пуска леля, така че като прелетях през масата, аз се врязах в него и го съборих. Затъркаляхме се по пода и неусетно се оказахме извън сградата.
Митис ме отблъсна и скочи на крака.
— Закари Никерс, ето че най-накрая се срещнахме — каза той, оправяйки костюма си.
По-голяма баналност не можеше да се измисли. Ако ситуацията беше малко по-различна, непременно щях да го подкача по този въпрос, но сега изобщо не ми беше до шеги.
— Не се радвай — ядосано отвърнах аз. — Какво се опитваше да направиш с леля ми?
— Само да я убия — студено се усмихна аристократът. — Иска ми се да кажа, че няма нищо лично, но ще излъжа.
Вече имах представа, че в астралния свят много зависи от въображението и силата на волята. Разбира се, Занаятът във вида, в какъвто е в реалния свят, тук не действаше, но астралният свят лесно реагираше на обичайните образи и позволяваше създаването на бойни заклинания. Затова без всякакви предисловия метнах една Огнена топка в Митис, искрено вярвайки, че той не може да се защити.
— Смешно — без изобщо да се уплаши, каза аристократът, и Огнената топка се разпадна във въздуха преди да стигне до него. — Ти явно не разбираш с кого си имаш работа.
Без да губя време в разговори, аз започнах да го замервам с всички известни ми заклинания, но резултат нямаше. При това Митис дори не използва защитни заклинания, просто атаките ми не достигаха целта си.
— Ти си просто едно хлапе — насмешливо каза Митис. — Прекарах десетилетия да събирам зрънце по зрънце знания за забранената магия. Изучавах древни книги, провеждах опити, обикалях из сънищата, а ти се надяваш да ме нараниш с тези глупости? Смешно!
Почувствах как от ръката ми изчезва тежестта на меча, а след това буквално ме заля рязка, непоносима болка в рамото. Поглеждайки надолу, аз с ужас разбрах, че той просто беше откъснал ръката ми и тя вече се носеше на няколко крачки от мен. Странно, но въпреки ужасната болка, аз бях в пълно съзнание — в реалността вече бих лежал на земята с изтичаща кръв.
— Срещу мен си нищо! — разкикоти се той.
Събрах цялата си воля и се опитах да си представя как ръката ми се връща на мястото си, но кой знае защо, нищо не се получи.
— Да, това е само сън, в реалността ръката ти си е на място, но ако сега се събудиш, едва ли ще можеш да я движиш. Призрачна болка, така се нарича. Получавайки рана тук, още дълго ще я чувстваш в реалността, може дори с години.
Той замахна с ръка и ме вдигна във въздуха.
— Сега ще ти откъсна всички крайници, един по един. Ще платиш за всички унижения, които ми причини твоето семейство, а след това ще се докопам и до леля ти, и до чичо ти, и до родителите ти. Ще унищожа цялото семейство Никерс!