Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Донеси.
Докато Сергей отиваше да донесе две нови халби бира, Миша се опита да осмисли неговите думи. Как така да не е имало свидетел? Нали не може годеникът на Гребньова Алик да си го е измислил. Тоест естествено, че може да се измисли всичко, но защо? Защо му е да лъже? Какъв е смисълът? Каква изгода може да е имал?
А възможно ли е да е излъгала самата Альона, когато е отговаряла на въпроса на Алик „Кой е този?“. По принцип и това е възможно. Но пак изниква въпросът — защо? Да речем, този мъж, който е стоял в сянката на дърветата, е бил неин ухажор, а Альона не е искала Алик да научи за него и затова… Какво? Ами нищо! Можела е просто да каже, че е съсед. Защо е било нужно да измисля цяла история за клиент, който се е подстригвал при нея? И после, дори човекът наистина да е бил не клиент, а ухажор, защо не си призна, че на няколко пъти е срещал Альона вечер? Защото е женен и жена му е стояла до него, докато оперативните работници са му задавали въпросите си. Не, пак не става, нали никой не го е питал дали е ухажвал Альона, те питаха хората дали имат навик да се разхождат преди лягане и дали при тези разходки не са срещали Гребньова от блок номер две, вход едно, едно такова симпатично момиче, фризьорка. Въпреки това обаче този човек си е премълчал. Може именно той да е убиецът?
Зарубин сложи пред Миша голяма халба с калпак от пяна, която започна бавно да се хлъзга надолу по стъклото.
— Защо мълчиш, храбри ми капитане? Да беше казал поне благодаря за тежкия ми труд. Следващия път е твой ред да носиш бира.
— Благодаря, Серьога — разсеяно отговори Миша. — Мисля си за черната котка.
— А, това е полезно, укрепва мозъчната тъкан. И какво измисли?
Михаил понечи да отговори, но в този момент очите на Зарубин се плъзнаха някъде настрани и замряха в безмълвно изумление. Доценко проследи погледа му и видя прелестно създание на двайсет и две-двайсет и три години с изваяна фигурка, разкошна коса и усмихнато личице. Основното достойнство на това ангелче несъмнено беше ръстът: около метър петдесет и пет. Сергей Зарубин, чийто ръст не надвишаваше сто и шейсет сантиметра и му причиняваше маса проблеми, не можеше да пропусне такова момиче, това беше очевидно.
Малкото ангелче се спря пред щанда на заведението.
— Я почакай — подхвърли Сергей и скочи от мястото си.
Само след секунда той беше до щанда, след две вече оживено си бъбреше за нещо с момичето, а след петнайсет го доведе на масата, на която седеше Михаил.
— Позволи ми да ти представя приятеля си Миша — церемониално каза той. — Миша, това е Гуля.
— Много ми е приятно. Гюлнара — със звънливо гласче се представи ангелчето.
Зарубин издърпа стол за нея и я покани да седне.
— Сядай, Гуля, аз сега ще донеса всичко.
Момичето послушно седна и взе да поглежда с любопитство Доценко.
— Миша, аз може би ви преча — изведнъж каза тя смутено. — Серьожа ме покани на вашата маса, а не ви поиска разрешение. Не се притеснявайте, само ми кажете и ще се преместя.
Доценко се сепна и си помисли, че изразът на лицето му вероятно не е бил много приветлив. Не, той нямаше нищо против Гуля, просто се беше замислил за онзи неуловим свидетел.
— Ама моля ви се, Гуля — усмихна се той, — много се радвам, че сте с нас. Просто си блъскам главата над една задачка…
Гуля леко повдигна вежди и кимна разбиращо.
— Финансова ли?
— Защо пък финансова? Не, става дума за любов.
У стачката на ангелчето се окръгли, веждите се повдигнаха още по-високо.
— Проблеми в личния живот ли имате, Миша?
— А ето ме и мен! — гръмогласно заяви Зарубин и сложи на масата пред Гуля чай и млин с пълнеж от зеле. — За какво си бъбрите?
— Искам да предложа на Гуля една логическа задача за любовта. — Михаил намигна на Зарубин. — Имаш ли нещо против?
— Ако не се отнася за мен, нямам нищо против.
— Та значи слушайте, Гуля. — Доценко се обърна към момичето и за по-убедително взе в ръка вилицата, с която ядеше шишчетата, и започна да потропва с нея по повърхността на масата. — Имаме трима души — едно момиче и двама мъже.
— Любовен триъгълник — услужливо подсказа Гуля. — А двамата мъже вие със Серьожа ли сте?
— Не. Става дума не за нас, а за абстрактни мъже и момиче. Единият мъж изпраща момичето до вкъщи и изведнъж срещат друг мъж, който поздравява момичето. Първият мъж пита кой е този, а момичето отговаря, че той живее наблизо, в един от съседните блокове, и неотдавна тя се е запознала с него във връзка с работата си. Дотук историята ясна ли е?