Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Разбрах те, старши лейтенант — позасмя се Миша.
— Каква наглост обаче!
Андрей Чеботаев се отдръпна от компютъра и си разроши косата.
— Представи си само — продължи той, — отива в салона, сяда, поръчва на Альона да го подстриже, запознава се с нея, а на всичко отгоре я лъже, че живее в съседен блок, та тя да не се чуди и плаши, ако случайно забележи как той я следи вечер.
— От нищо няма страх — съгласи се Настя. — Или е много самоуверен, или е просто кретен, което е по-вероятно. И все пак ми е любопитно дали името му фигурира в журнала, който сте взели от салона, или не. Миша, носиш ли копието със себе си?
Доценко сложи пред нея сгънатите на четири листове, на които мъжките имена бяха отбелязани с жълт маркер.
— Настя, това е безполезен труд — забеляза със съмнение в гласа Андрей. — Първо, Мишка е прав — той е могъл и да не се записва предварително, просто е влязъл в салона, а Альона е била свободна. И второ, макар да е кретен, не може да е чак такъв кретен, че да си каже истинското име, когато се запознава с бъдещата си жертва.
— Аз ще ти кажа и нещо трето — отговори Настя, без да откъсва очи от списъка. — Човек, който е свикнал да използва псевдоними, участвайки в интернет форуми, със сигурност би казал не собственото си име, а нещо, подобно на тях. Например, ако се подписва във форума Чорапа, във фризьорския салон може чисто автоматично да каже името Чорапски.
— Ами да — веднага добави Чеботаев, — ако пък във форума е Скулптора, ще се представи като Живописцев. Имаш ли в списъка Живописцев?
Настя започна да прелиства списъка, но Доценко я спря.
— Няма такъв. Вече научих наизуст тези имена — каза той мрачно.
— А някакъв Жабарски? — попита Настя, като имаше предвид псевдонима Ква.
— И такъв няма. Нито Жабарски, нито Жабин, нито Жабински, нито Жаботински.
— Добре, ще мислим. Имахме само три насоки в търсенето. Двете от тях отпаднаха, Женя Рубцова не видя Фена на записа, а се оказа, че вашият свидетел не е никакъв свидетел, ами убиец. Остана само интернет, значи ще се задълбочим в него.
Доценко си тръгна, като остави Настя и Андрей насаме с форумците, които общуваха на сайта на групата „Би Би Си“.
До петък окончателно бяха отпаднали всички участници в дискусията освен Скулптора и Чорапа. Таралежчето в мъглата предложи на Скулптора да му даде електронния си адрес, на който би могло да му изпрати снимки от твърде откровено естество, които нагледно демонстрирали моралния облик на Светлана Медведева. Скулптора не отговори, явно се замисли, но за сметка на това начаса реагира прословутият Чорап, който даде адреса си и изрази желание лично да се убеди в правотата на Таралежчето в мъглата. Дори обеща да се извини, ако Таралежчето е право.
„Хайде, прати ми тия снимки. Искам да ги видя. Ако всичко е така, както казваш, обещавам да ти се извиня публично, така че да чуе целият форум. Но ако не изпратиш нищо, Таралежче, значи си мухльо. Дори съм сигурен, че си злобна, завистлива, грозна женска, и ако се окаже, че нямаш никакви снимки, целият форум ще знае, че човек не бива да си има работа с теб. Чорапа“.
Адресът на електронната поща на Чорапа моментално бе предаден в съответната служба, която чрез интернет доставчиците трябваше да намери данните на собственика на пощенската кутия. Трябваше да получат и адреса на Скулптора, но той мълчеше и изобщо не проявяваше интерес към снимките.
— Какво ще кажеш, Андрюша, ще притискаме ли Скулптора, или ще почакаме данните за Чорапа? — попита Настя.
— Аз бих му написал нещо, защо да седим просто така — предложи Чеботаев.
Настя помисли минута-две и пръстите й засноваха по клавиатурата на компютъра.
„Политиката на жирафа, който крие главата си в пясъка, не е най-добрата политика за един мъж. Вие отказвате да получите снимките, защото не искате да видите грозната истина. Какво пък, ваша си работа, но в такъв случай нямате право да ме наричате негодник, който разпространява слухове и клюки. Между другото, освен снимките имам и статия от вестник, където Светлана сама разказва за безразборния си сексуален живот. Не искате ли да се запознаете с нея? Таралежче в мъглата“.
Тя изключи компютъра и започна да прибира в чантата си цигарите, запалката и другите дреболии. Помисли и пъхна там и ксерокопието на листовете от журнала за предварително записване при фризьорите от салона за красота.
— Да се прибираме, Андрей. Утре ще видим какво ще ни пишат. А може да научим и нещо за Чорапа.