Когато боговете се смеят

— Ето на! — Доценко, като потвърждение на значимостта на чутото, тропна по-силно с вилицата по масата. — Именно. Или-или. Или едното, или другото. А едното и другото едновременно става прекалено. Пресилената лъжа буди подозрения.

Гуля местеше поглед от Михаил към Сергей и обратно.

— Нищо не разбирам — каза тя жално. — За какво говорите?

— За логическата задача — потупа я по ръката Сергей. — Ако момичето е казало истината, защо този, вторият мъж, не е открит в нито един съседен блок? Къде се е дянал? А ако тя е излъгала, защо го е направила? С каква цел е измислила толкова сложна лъжа?

Гуля внимателно измъкна мъничката си длан от силните лапи на Зарубин, събра ръце пред себе си и строго погледна своите нови познати.

— Защо на вас все жените са ви виновни? За всяка дреболия — веднага лъжкиня, измамница. Като че ли мъжете никога не лъжат.

— Лъжат — с готовност се съгласи Зарубин. — И още как лъжат.

— Ето например — откъде ви хрумна тази история? Лично с вас ли се е случила?

— Не, какво говорите, случи се с един… ммм, с един наш познат — поясни Михаил.

— Тоест той ви я е разказал?

— Ами да.

— А може ли да е излъгал?

— Не — веднага отговори Доценко. — Вече мислих за това. Той няма интерес да ни лъже.

— Тогава излиза, че е излъгал някой от останалите — или момичето, или вторият мъж. Защо веднага сте решили, че именно момичето е излъгало? Защо сте изключили втория мъж? Да не би той да е толкова честен?

— Ами ние изобщо не знаем какъв е той — сви рамене Зарубин. — Там е работата, че го търсим и не можем да го намерим. Но той не може да е излъгал, защото в тази история не е произнесъл нито дума, само е поздравил момичето.

Гуля замислено погледна Сергей и се намръщи.

— А вие да не би да работите в милицията? Защо го търсите? Или сте бандити, а той не иска да ви върне пари?

— Ами да! — възкликна Миша. — Гуля е права.

Ангелчето пребледня и направи опит да стане. По физиономията й личеше, че ако опитът й бе успял, тя вече щеше да бяга, без да се обръща, от тези двама странни младежи, които разсъждаваха върху такива странни загадки, а на всичко отгоре си признаваха, че са бандити. Зарубин навреме усети намерението й и здраво я стисна за ръката.

— Гуля, ти си абсолютно права. Ако момичето не е излъгало, направил го е вторият мъж. Тогава всичко се подрежда. Мишаня, тръгвай за службата.

— Ами ти? — глупаво попита Доценко, макар да беше съвършено очевидно, че Сергей възнамерява да продължи общуването с новата позната, а не с ръководството на групата по издирването на Фена.

— Аз ще остана с Гуля — натърти Сергей. — И ти ще ми бъдеш благодарен до края на живота си, задето доведох на нашата маса такова забележително момиче. Разбра ли ме, храбри капитане?