Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Ала онова, от което пехотинците бяха лишени, далеч надхвърляше придобивките: те не си получаваха четвъртинката ром, полагаща им се всеки ден. Капитан Дънкан Синклер, който се разпореждаше със спиртните напитки, се бе заел да разводнява рома и да го превръща в нещо, известно като грог. Малко преди „Александър“ да напусне Портсмут, пехотинците нададоха неистов вой и няколко дена след това получаваха рома така, както си е редно — без капка вода в него. Сега пак им пробутваха воднистия грог, караха на него още от Сили. Не им стигаше румпелът, ами не можеха да се похвалят и с непробудни сънища, да не говорим пък за благочестивите помисли. На всеки кораб ромът е начало и край на всички земни наслади, на които може да се радва един моряк или морски пехотинец, а ето че сега и едните, и другите от немай-къде се наливаха с грог. И екипаж, и пехотинци мразеха поголовно до смърт Синклер. Не че на него му пукаше — той си живееше царски горе на високото, в своята кабина при кърмата, която бе превърнал в крепост. По-нататък по време на пътуването възнамеряваше да продава рома, който сега пазеше като орлица. Щом тия негодници си искаха четвъртинката ром, щеше да им се наложи да си плащат. Ето, и той си плати за кабината, макар и да знаеше отлично, че Адмиралтейството няма да се бръкне, за да покрие разходите.
Вече наближаваха пристанището на Санта Крус и морските пехотинци потриваха ръце в очакване да слязат на брега и да изгълтат колкото могат да носят ром. Точно тогава обаче майор Рос се разпореди никой от пехотинците да не напуска кораба — не им се полагал отпуск, моля ви се! Лейтенант Джонстън ги бе уведомил вяло, че през целия ден щяло да има пълна вахта, понеже губернаторът Филип не искал каторжниците да стоят залостени долу в затвора. И не само това — Джонстън оповести, че се очаквало губернаторът Филип и личният му адютант, лейтенант Кинг, да дойдат на внезапна проверка на кораба, докато той е в Тенерифе. Да му мислели морските пехотинци, чиито кожени широки черни вратовръзки не са пристегнати добре, а черните кожени гети до коленете не са закопчани правилно.
По-нататък лейтенант Джонстън натърти с уморено движение на ръката, че корабът е натъпкан с най-закоравели престъпници, а Тенерифе е твърде близо до Англия, за да си гледат работата през пръсти. Заплашен от военен трибунал заради недоволството, предизвикано от грога, сержант Найт не се чувстваше особено щастлив. Същото важеше и за приближените му.
Сякаш това бе недостатъчно, на „Александър“ не пътуваше никой от висшите офицери. Откакто се бяха вредили с каюти на квартердека, лейтенант Джонстън и лейтенант Шарп по никакъв начин не зависеха от подчинените си, за да се радват на елементарен уют. Имаха си прислужници (на такъв пост се вреждаха най-големите подмазвачи), свой си камбуз и възможност да отглеждат на кораба домашни животни, с които да разнообразяват трапезата си, а също да ползват лодката на кораба, ако им се доходеше на гости при приятелите им по другите кораби. Виж, редниците, барабанчиците, ефрейторите и самотният сержант не бяха предвидили колко неблагодарна ще е задачата им на кораба — да хранят и да охраняват близо двеста углавни престъпници. Бяха сигурни, че докато имат престой по пристанищата, бандитите ще стоят под ключ. А сега какво се оказа? Онзи ненормалник, губернаторът, настоявал, моля ви се, престъпниците да си се разхождат по палубата дори докато корабът е хвърлил котва на някое пристанище.
Както би могло да се очаква, ром се появи на „Александър“ веднага щом екипажът бе пуснат на сушата — морските пехотинци събраха някоя и друга лира стерлинга, та и с вахта, и без вахта, пак да наквасят пресъхнали устни с нещо по-силно от грога на оня тъпанар Синклер. Късметът им се усмихна повторно, когато надвечер на четвърти юни се разбра, че „Александър“ е първият плавателен съд от флотилията, който губернаторът Филип и свитата му са дошли да огледат. Капитан Синклер изпълзя от кабината си, за да си побъбри любезно с губернатора, а през това време каторжниците бяха строени на палубата под погледите на морските пехотинци с кървясали очи и с дъх, от който преспокойно всеки щеше да припадне, затова пък с идеално пристегнати вратовръзки и безупречно закопчани гети.
— Каква трагедия, че не можем да предложим на тия хора по-добри условия! — завайка се Филип, докато обикаляше затвора. — Гледам, четиринайсет души са болни и не са в състояние да се строят за прегледа, а по пътеките между наровете могат да се разхождат най-много четирийсетина наведнъж. Ето защо трябва да ги пускате възможно най-често на палубата, да се поразтъпчат хората. Ако някои ви създават ядове — рече той на майор Робърт Рос и на двамата лейтенанти на „Александър“, — дръжте ги оковани няколко дни, да им дойде умът в главата.