Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
„Комет“ се източи от страничния коловоз в тънка права линия и навлезе в планините, с лъча на прожектора като протегната ръка, която сочеше пътя, а осветените стъклени извивки на панорамния салон я завършваха.
Някои от пътниците на борда на „Комет“ бяха будни. Когато влакът започна спираловидното си изкачване, те видяха светлинните на Уинстън, скупчени в ниското в тъмнината под прозорците, сетне същата тази тъмнина, но с червените и зелени светлини до входа на тунела в горния край на прозорците. Светлините на Уинстън ставаха все по-малки всеки път, когато се появяваха; черната дупка на тунела ставаше все по-голяма. От време на време черен воал се простираше покрай прозорците и затъмняваше светлините: беше гъстият дим от парния локомотив.
Докато тунелът се приближаваше, те видяха на ръба на небето, далеч на юг, в празното пространство между скалите, пламъчето на един жив огън, което се извиваше от вятъра. Не знаеха какво е това и не искаха да научат.
Казват, че катастрофите са въпрос на чиста случайност, и със сигурност има хора, които биха казали, че пътниците на борда на „Комет“ не са виновни или отговорни за онова, което им се случи.
Мъжът в спално купе А, във вагон №1, беше професор по социология, който преподаваше, че индивидуалните способности нямат значение, че индивидуалното усилие е безсмислено, че индивидуалното съзнание е безполезен лукс, че няма индивидуален ум, характер или достижение, че всичко се постига колективно, и че масата има значение, а не човекът.
Мъжът в купе №7, във вагон №2, беше журналист, който пишеше, че е оправдано и морално да се използва принуда „за добра кауза“, който вярваше, че има право да отприщва физическо насилие срещу другите, да разрушава животи, да задушава амбиции, да убива желания, да насилва убеждения, да затваря, обира, убива — в името на всяко нещо, което сметне за „добра кауза“, която дори не трябваше да бъде идея, тъй като никога не беше определил какво смята за добро, а просто твърдеше, че го определя по „усет“ — усет, който не беше ограничен от каквото и да е знание, тъй като той смяташе емоцията за по-висша от знанието и се основаваше единствено на своите „добри намерения“ и на силата на оръжието.
Жената в купе №10, във вагон №3, беше възрастна учителка, която беше прекарала целия си живот в това да превръща клас след клас безпомощни деца в мизерни страхливци, защото ги беше учила, че волята на мнозинството е единственият стандарт за добро и зло, че мнозинството може да прави, каквото реши, че не трябва да утвърждават личностите си, а да правят като другите.
Мъжът в салон Б, във вагон №4, беше издател на вестник, който вярваше, че хората са зли по природа и негодни за свобода, че основните им инстинкти, ако бъдат оставени без контрол, са да лъжат, да грабят и да се избиват един друг, и следователно хората трябва да бъдат управлявани чрез лъжи, обир и убийство, които обаче трябва да се изключителна привилегия на управниците, за да принуждават хората да работят, да ги учат да бъдат морални и да ги държат в оковите на реда и справедливостта.
Мъжът в спално купе Н, във вагон №5, беше бизнесмен, който беше получил бизнеса си — една мина — с помощта на правителствен заем, по закона за изравняване на възможностите.
Мъжът в салон А, във вагон №6, беше финансист, който беше направил състояние, след като беше купил „замразени“ облигации на „Тагарт“ и беше накарал приятелите си във Вашингтон да ги „размразят“.
Мъжът от място №5 във вагон №7, беше работник, който вярваше, че има „право“ на работа, независимо дали работодателят му го иска или не.
Жената в купе №6, във вагон №8, беше преподавателка, която смяташе, че като потребител има „право“ на транспорт, независимо дали хората от железниците искат да й го предоставят или не.
Мъжът в купе №2, във вагон №9, беше професор по икономика, който защитаваше отмяната на частната собственост с обяснението, че интелигентността не играе никаква роля в индустриалното производство, че разумът на човека се оформя от материалните инструменти, че всеки може да управлява фабрика или железница и трябва само да се присвоят съответните машини.