Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

— Няма що — рече възрастният джентълмен, — доста ни е топличко. Ама минава дванайсет… Виждате ли зеления хълм ей там?

— Разбира се.

— Там ще обядваме. Браво бе, там е младежът с кошницата, точен като часовник.

— Да, там е! — възкликна зарадван мистър Пикуик. — Добро е момчето. Ей сега ще му дам един шилинг. Хайде, Сам, закарайте ме.

— Дръжте се, сър — рече Сам, ободрен от мисълта за предстоящата закуска. — Дърпай се от пътя ми, кожени гамашко! Не ме прекатурвай, ако милееш за скъпия ми животец, както казал джентълменът на файтонджията, когато го водели към Тайбърн65.

И с устремна стъпка, която премина в бърз бяг, мистър Уелър извози мълчешком господаря си до зеления хълм, ловко закова ръчната количка край самата кошница и се залови да я разопакова с невероятна сръчност.

— Баница с телешко — говореше си на глас мистър Уелър, докато нареждаше хранителните припаси върху тревата. — Отлично нещо е баница с телешко, когато е домашна и си съвсем сигурен, че не е с котешко; пък в края на краищата не е ли все едно, щом самите баничари и те не могат да ги различават.

— Не могат ли, Сам? — учуди се мистър Пикуик.

— Не могат, сър — отвърна Сам, докосвайки шапката си. — По едно време живеехме в една къща с един баничар, сър, и много добър човек беше — а пък му сечеше акълът: правеше банички от к’вото му паднеше. „Колко много котки имате, мистър Брукс“ — викам му аз, когато се посближихме. „Да — вика, — доста много са“ — вика. „Сигур много обичате котки“ — викам аз. „Има май други хора, дет’ги обичат“ — вика той и ми намига. „Само че не им е сезонът сега, ами през зимата.“ — „Не им е сезонът?“ — чудя се аз. „Не — вика, — когат’се харчат плодове, не се харчат котки.“ — „Какво значи туй?“ — викам аз. „К’во значи ли? — вика той. — Че никога няма да се сдружа с касапите в техните далавери да държат висока цената на месото. Мистър Уелър — вика той, кат’ми стиска много силно ръката и ми шепне на ухото, — никъде не го казвайте, ама подправките, това е то главното. Всичко го правя от тез благородни животни — вика той и сочи едно много хубавко сиво котенце — и аз им слагам подправки за бифтек, телешко или бъбречета: зависимо от поръчките. И не само туй — вика той, — ами мога да направя от телешка кайма бифтек, от бифтека — бъбрек и всички тях ги правя на агнешко само за минута — според изискванията на пазара и различните вкусове.“