Скритият оазис

За миг Флин и Фрея бяха прекалено стреснати, за да реагират. После, като по команда, приклекнаха зад седалките и погледнаха през най-близкия люк. Нямаше особено много растителност, така че ясно видяха Гиргис — стоеше насред просеката, безукорно облечен и ухилен. От двете му страни стояха рижите близнаци с костюмите си „Армани“ и червено-белите тениски на футболния клуб „Ел-Ахли“, както и още двама души — единият висок и брадат, другият набит и простоват на вид, с цигара в уста и пожълтели от никотина рунтави мустаци. Изглежда, наоколо имаше и други хора, но не можеше да се види колко са и какво правят.

— Как са го открили, по дяволите? — прошепна Фрея.

— Един бог знае — отвърна Флин също така тихо. — Може да са имали хора на пост покрай скалата, а може и да са ги изпратили в момента, когато Ангълтън ни видя да излитаме… Нямам представа.

— И какво ще правим сега?

— Ако обичате, елате тук — долетя гласът на Гиргис, като че ли отговаряше на въпроса й, макар че едва ли я беше чул. — И ако обичате, дръжте ръцете си така, че да мога да ги виждам.

— Майната му! — изстена Флин.

Огледа се трескаво, погледът му обходи кабината, преди да се спре на мумифицирания труп — беше напълно облечен, изисканите риза и сако контрастираха ярко със съсухрения мъртвец. От сакото се подаваше дръжката на пистолет. Флин припълзя, издърпа го от кобура и го провери. Изглеждаше наред.

— Ако обичате, излезте — покани ги отново гласът на Гиргис. — Нямате никакъв избор, така че защо да си играем?

— Ще успеем ли да издържим? — прошепна Фрея. — Докато дойдат хората на Моли?

— Два часа с един-единствен глок и пълнител с петнайсет патрона? — Флин изсумтя пренебрежително. — Няма никакъв шанс. Това не ти е холивудски филм.

— Тогава какво?

Той поклати безпомощно глава, очите му отново обходиха вътрешността на АН-а. Спряха се на трите метални куфара между седалките зад него. Поколеба се, после сложи пистолета на пода, наведе се, грабна дръжката на най-близкият куфар и с мъка го придърпа към себе си.

— Какво правиш?

Той пренебрегна въпроса — оглеждаше двете ключалки.

— Какво правиш? — повтори тя.

Флин вдигна глока, отдръпна се, прикри Фрея с ръка и рамо и стреля два пъти, по ключалките. Отвори капака. Вътре, добре опаковани в изкуствена пяна, имаше два подобни на шейкъри за коктейл сребристи контейнера. Той извади единия и като го държеше с две ръце, се изправи.

— Професор Броуди? — Гласът на Гиргис отвън бе повече заинтригуван, отколкото разтревожен. — Моля ви, успокойте ме, че не сте се застреляли. В екипа си имам хора, които ще останат много разочаровани, ако сте им отнели възможността…

Флин се протегна през седалките и тресна контейнера в илюминатора; силният шум спря египтянина насред изречението.