Заслепяващият нож

Кип притегли свръхвиолет и влезе, без да чака разрешение.

Едва не се сблъска с Андрос Гайл.

— Няма да идваш тук без разрешение! — извика Андрос. Замахна да зашлеви Кип, но той го избегна и изрева в лицето му:

— Ти си шибан убиец!

Свирещата на арфа млада жена, седнала в стола, на който Кип седеше обикновено, спря да свири. Изглеждаше уплашена.

— Какво има? — изръмжа Андрос.

— Ти уби Янус Бориг, шибан страхливец!

Усети бързо движение зад себе си. Изобщо не беше забелязал кога Гринуди се е промъкнал зад него, но след миг двете му ръце бяха извити надолу и стегнати с белезници над лактите. Кип изгуби свръхвиолетът и потъна в мрак. Натиснаха го да коленичи.

— Янус Бориг ли? Откъде знаеш за нея? — попита Андрос Гайл.

— Тя ми даде черните карти, с които те победих!

— Смяташ, че бих убил демиург заради игра на карти? Къде беше тя? Тук ли беше? На Ясписите?

— Недей да ме лъжеш! Знаеш, че беше тук. Беше заповядал да ме следят навсякъде, където ходя.

— Нима? Всяко лошо нещо, което става на света, е мое дело, така ли? В колко прост свят живеем — каза Андрос Гайл. — Убили са я? Сигурен си в това, така ли?

Кип изведнъж осъзна, че е на ръба да направи огромна грешка. Каквото и да кажеше, щеше да даде на Андрос Гайл информация. Дори с идването си тук го правеше.

— Защо трябва да повярвам, че не си я убил ти? — каза Кип.

— Защото тя ми направи две големи услуги преди много години — отвърна Андрос. — Бяхме приятели известно време. Тя се сприятеляваше с различни хора, използваше ги за изкуството си и после изчезваше. Вероятно е използвала и теб.

Не, не беше правила това! Не и на Кип. Лъжи!

— Какви услуги?

— Правеше нови карти на Деветимата крале. Не ти ли е… Не, разбира се, че не би го казала на едно дете. Първо направи моята карта.

— И?

— Никога не си виждал истинските карти, нали? Картите позволяват на един притеглящ да преживее спомените на тези, които изобразяват… но само до момента, в който картите са нарисувани. Янус Бориг ме зачете като достатъчно важна личност, за да заслужавам карта, и го направи, без да ме заплаши с нищо. Най-много някой враг да научи за мислите и намеренията ми отпреди, колко, двайсет и осем години? Аз съм единствената жива важна личност, за която тези нови карти не са заплаха.

Това означаваше, че би искал Янус Бориг да довърши колкото може повече от другите си карти. Разбира се, щеше да е готов да направи всичко, за да се сдобие с крайния ѝ продукт, но нямаше да я убие преди да е довършила картите.

— А втората услуга, която ти е направила? — попита Кип. Но беше изчерпан, вече беше победен.

— Ти ми кажи какво се е случило и аз ще ти кажа.

Кип се отпусна и Гринуди го освободи.

— Снощи отидох в дома ѝ…

— Къде?

— На Големи Яспис.

— Къде?

Кип му каза.

— Когато стигнах там, къщата гореше. Съседите се опитваха да изгасят пожара. Мислеха, че е от мълния, но я намериха на няколко пресечки от къщата, без наметало и намушкана. Едва успях да я позная. — При това положение дори Янус Бориг да беше изнесла нещо от къщата си, нямаше как да се разбере кой я е намерил пръв и кой може да е откраднал каквото е носела.