Заслепяващият нож

Плъзгача. Кондора. Възпламенителния мускет. Ган Гуваир. Хелане Троас. Вив Сивата кожа. Юрас Заклинателя. Елм Железния. Прейад Порос. Колача от Агбалу. Бомбата светкавица.

Кип отново спря. Върна се назад. Колача от Агбалу. Мъжът беше оплискан с кръв, с огненочервен ятаган в едната ръка, стилизиран син пламък около другата, без броня, само по разкъсана окървавена туника, под която се открояваха яки черни мишци. Около него лежаха трупове, може би в някакъв дворец. Мъжът беше млад, не носеше готра, къдравата му коса прибрана на плитка в стил, какъвто Кип не беше виждал, но беше неоспоримо командир Железни. Кип беше помислил, че, Янус Бориг работи над картата му, едноок мъж… и не изглеждаше така, но този тук беше командир Железни. По-млад, но определено беше той. Сърцето му се сви.

Колача?

Погледна оръжейната рамка на стената. Ятаганът беше там, най-горе. Почернял гръб, бляскаво острие. Гранати и резба, тюркоаз и раковини.

Искаше му се отчасти да притегли и да се гмурне мигновено в този спомен, но не го направи. Трябваше да прехвърли всички карти, преди някой да го е прекъснал. Със сигурност някой го търсеше, със сигурност не можеше да му позволят да узнае всичко. Беше някак си твърде лесно.

Задели картата при другите, които искаше да проучи по-късно, и бързо запрехвърля останалите. Касапина от Ру беше следващата карта, сравнима по изкуство с картата на Железни. Догади му се. Знаеше за касапницата на генерал Гад Делмарта. На тази карта ухилен мъж размахваше мъжка глава за сплетената ѝ аташийска брада в едната си ръка и женска глава за дългата ѝ черна коса в другата. Кип си помисли какво ли ще стане с ума му, ако скочи в тази карта. Какво ли щеше да види, ако се превърнеше в генерал Делмарта? А ако влизането в този ум не се окажеше ужасно трудно?

Това беше жива история. Можеше да научи от тези карти неща, които не знаеше никой друг, които никой друг нямаше как да научи. И дори Кип да не беше истински полихром и да не можеше да притегля последователно допълнителните си цветове, можеше да ги вижда, което означаваше, че може да научи цялата история на всеки един от тях… както само малцина други на света щяха да могат. Който държеше тези карти, щеше да владее истината. Това не беше просто съкровище с неизмерима парична стойност. Това беше прозрение. Беше разголване на лъжи.

Всеки властник щеше да го иска заради това, което можеше да му каже за враговете му. Всеки с тайна щеше да иска да го унищожи, за да не го намерят враговете му.

Всеки с тайна. Като това да си Колача от Агбалу?

Черен демонски облак на отчаяние пропълзя в гърлото му. Командир Железни беше единственият човек, на когото можеше да се довери. И сега Кип беше в неговата стая, с тези съкровища, уязвим.

— Не съм аз — каза нечий дълбок глас зад него.

Кип подскочи, толкова стреснат, че разпиля картите.

— Извинявай — каза Железни. — Помислих, че може да си заспал, докато си ме чакал. Не исках да те събудя. — Клекна, за да помогне на Кип да събере разпилените карти.