Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Елайза се приближи и изкачи стъпалата на беседката. Обходи с поглед рисунките. Усмихна се, не се сдържа. Сякаш откри въображаем приятел, най-неочаквано сдобил се с тяло. Образите толкова приличаха на собствените й фантазии, че бяха тутакси разпознаваеми, но и някак различни. Ръката му беше по-мрачна от нейното съзнание — да, това беше, — но на Елайза й допадна. Без да се замисля, откачи рисунките от статива.
Забърза обратно — през лабиринта, градината и южната порта, като през цялото време превърташе рисунките в мислите си. Кога ги беше нарисувал, защо, какво възнамеряваше да прави с тях? Едва след като окачи палтото и шапката си в коридора на къщата на скалата, Елайза си спомни за писмото, което неотдавна беше получила от един лондонски издател. Господин Хобинс най-напред отправяше комплимент на Елайза по отношение на приказките й. Пишеше, че имал малка, дъщеря, която със затаен дъх очаквала всяка нова приказка от Елайза Мейкпийс. След това предлагаше на Елайза да обмисли възможността за издаването на илюстрована антология и да има предвид неговото издателство, ако се реши на подобно нещо.
Елайза се почувства поласкана, но не беше убедена. По някаква причина предложението си остана съвсем абстрактно в съзнанието й. Сега обаче, след като видя скиците на Натаниъл, вече можеше да си представи такава книга, почти усещаше тежестта й в ръцете си. Сборно издание на най-любимите й приказки, детско томче. Досущ като книгите, които беше намерила във вехтошарското магазинче на госпожа Суиндъл преди толкова много години.
И макар че в писмото на господин Хобинс не се споменаваше конкретно възнаграждение, Елайза не се съмняваше, че би могла да очаква по-солидна сума от онова, което беше получавала досега. Цяла книжка несъмнено струваше много повече от една-единствена приказка. Може би Елайза щеше да съумее най-сетне да събере парите, необходими за едно пътуване по море…
Силно хлопане на вратата я откъсна от мислите й.
Елайза прогони нерационалното предчувствие, че на прага си ще види Натаниъл, дошъл да си вземе рисунките. Разбира се, не беше той. Никога не беше идвал в къщата на скалата, а и щеше да установи изчезването на рисунките чак часове по-късно.
Отвори вратата. На прага завари Мери със следи от сълзи по бузите.
— Моля ви, госпожице Елайза, помогнете ми.
— Какво има, Мери? — Елайза покани момичето вътре и хвърли поглед през рамо, преди да затвори вратата. — Боли ли те нещо?
— Не, госпожице Елайза — разтресе се от ридания момичето, — не съм се ударила.
— Казвай тогава, какво се е случило?
— Заради госпожа Уокър е.
— Роуз? — Сърцето на Елайза затуптя като лудо в гърдите.
— Тя ме изгони — пое си дъх през сълзи Мери, — каза ми веднага да си събирам нещата и да се махам.
Облекчението на Елайза, че Роуз е добре, се сборичка с изненадата.
— Но защо, Мери?
Мери се отпусна тежко на един стол, изтри очи с опакото на дланта си и размаза сълзите по лицето си.
— Не знам как да го кажа, госпожице Елайза.
— Ами карай направо, Мери, умолявам те, и ми кажи какво се е случило, за бога!
По бузите на Мери отново се затъркаляха сълзи.
— Чакам дете, госпожице Елайза. Ще имам бебе, обаче колкото и да се стараех да го скрия, госпожа Уокър някак си разбра и ми каза, че не съм желана в къщата.
— О, Мери! — възкликна Елайза, тежко се отпусна на другия стол и взе ръцете й между своите. — Сигурна ли си за бебето?
— Няма никакво съмнение, госпожице Елайза. Не исках, но се случи.
— А кой е бащата?
— Едно момче от съседната улица. Моля ви, госпожице Елайза, той не е лош и казва, че иска да се ожени за мен, обаче най-напред трябва да спечеля достатъчно пари, иначе няма да имаме за къща и за храна за бебето. Не мога да си изгубя работата, още не, госпожице Елайза, пък и съм сигурна, че мога да се справям добре.
Изражението на Мери беше толкова отчаяно, че Елайза не можеше да й отговори по друг начин, освен:
— Ще видя какво мога да направя, Мери.
— Ще говорите ли с госпожа Уокър?
Елайза наля чаша вода от каната и я подаде на Мери.
— Ще се опитам, но знаеш не по-зле от мен, че много трудно ме допускат до Роуз.
— Моля ви, госпожице Елайза, вие сте единствената ми надежда.
Елайза кимна и се усмихна с увереност, каквато всъщност не изпитваше.
— Ще дам на Роуз няколко дни да се успокои и после ще поговоря с нея за теб. Сигурна съм, че тя ще подходи разумно.
— О, благодаря ви, госпожице Елайза. Знаете, че не съм искала да стане така — здравата оплетох конците. Как ми се иска да можех да върна времето назад и да поправя стореното.