Небесносини грехове

- Правото, oui, но не и лукса, ma petite.

- Какво значи това, по дяволите?

- Безцелният гняв е лукс тази вечер, ma petite и не можем да си го позволим. Не искаме да даваме на Мюзет никаква причина да прекоси границите, за които толкова внимателно преговарярхме.

Беше прав и направо го мразех за това.

- Добре, добре, ти си прав, ти винаги си дяволски прав за политическите лайна. Но какво тогава можем да направим, за да накараме Мюзет да спре да пита за Ашър?

- Имам едно възможно решение - каза Жан-Клод.

На решението му се наложи да почака, защрто Майка влезе през завесата, следван от Натаниел и Мърл.

Дрехите на Натаниел се състояха предимно от ванилени на цвят кожени ленти, които не покриваха почти нищо. Бяла прашка покриваше предната му част, но оставяше задника му оголен.

Носеше ванилени ботуши, високи до коленете, но отворени отзад, така че се виждаха прасците му, когато се отдалечаваше от теб. Ботушите бяха с десет сантиметрови токове, а Натаниел знаеше как да покаже най-доброто от себе си върху токовете. Знаех че носи по-малко и от това почти всяка нощ в „Престъпни удоволствия”, но все пак ме притесняваше, докато Натаниел не потвърди, че всичко беше наред. Стивън беше фризирал косата на Натаниел, прехвърляйки я назад и обратно, така че да оформи най-голямата „Рибена кост”, която бях виждала. Плитката просто не е предвидена да те удря по коленете. Деликатният околоочен грим идваше почти в повече на виолетовите му очи, карайки ги да изглеждат почти болезнено, шокиращо красиви. Червило оформяше устните му и канеше за целувка, дори и отдалеч. Би изглеждал като момиче, но костюмът не оставяше никакво съмнение, че тялото, което почти покриваше беше съвсем мъжко.

Мърл носеше вариация на това, което всики бодигарди щяха да носят; черна кожа. Черни кожени панталони над черни кожени ботуши със сребърни върхове, черна тениска под черно кожено яке. Мърл си имаше собствен костюм. Той беше метър и осемдесет и отгоре, с пронизана от сиво коса, която подаше до раменете му, с мустак и брадичка, малко по-тъмно сиви от косата му. Изглеждаше като това, което си беше - корав, многогодишен моторджия. В момента беше вбесен, толкова ядосан, че звярът му се търкаляше във въздуха около него, като едно почти видимо присъствие.

- Какво стана? - попитах.

Мърл изръмжа.

- Ако това копеле докосне още веднъж моя Нимир-Радж, ще му откъсна ръката и ще му я набутам в задника.

Жан-Клод и Ашър казаха в хор;

- Паоло.

- Да - изръмжа Мърл.

Майка изглеждаше развеселен. Не мисля че се беше притеснил, но не бяха много нещата, които можеха да притеснят Майка. Той е един от най-спокойните хора, които някога бях срещала. Предполагам че трябваше да бъде такъв, за да оцелее като мое гадже.

- Той не ме притеснява, Мърл.

- Не това е проблемът - каза големият мъж. - Обидно е. Показва липса на уважение към нас.

- Това е Паоло - каза Ашър. - Той не уважава никого освен Бел.

- Нека да позная - казах. - Той опипва и Натаниел.

Мърл процеди едно ниско, ностръхващо кожата изръмжаване. Завесата се разтвори и Боби Лий вкара главата и раменете си през нея.