Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Освен ако не ни разрешите да започнем да разкъсваме хора, по-добре се върнете тук.
Ние си разменихме погледи, въздъхнахме почти групово и влязохме обратно вътре.
45
Покритите с кожа телохранители образуваха стена - плъхолаци, хиенолаци, леопардлаци, така че не можехме да видим кой издава сърцераздирателен звук.
- Направете пролука - казах. Никой не ми обърна внимание.
Мърл викна;
- Направете място, хора - и телохранителите се разделиха като океан от черна кожа.
Стивън бе този, от когото идваше звукът. Беше се притиснал към далечната стена, сякаш се опитваше да се влее в нея и да мине от другата страна. Пред него стоеше Валентина. Доколкото виждах или дори усещах, не му правеше нищо. Но стоеше много близо, а малката й ръка се носеше пред него.
Грегъри беше притиснат към друго място. Бартоломе стоеше точно пред него, а младото му лице имаше почти възторжено изражение. Съсредоточих се върху вампира и усетих как се храни, как се храни с ужаса на Грегъри. Познавах вампир или два, които можеха да предизвикат ужас в другите, след което да се хранят. Но не знаех, че това е сила, която се предава в кръвната линия на Бел.
Стивън изкрещя и звукът ме накара да се извъртя, за да видя, че Валентина е поставила ръка върху голия му корем. Тя не се хранеше от неговия страх. Не го нараняваше по начин, който можех да видя. Стивън криеше физиономията си, дългите му руси къдрици се виеха около гримираното му лице, а голата горна част на тялото му беше притисната към камъка, сякаш мислеше, че може да изчезне. Валентина плъзна малката си длан надолу по кръста му, към бедрата в бели, кожени панталони и това накара от гърлото на Стивън да излезе друг крясък. Внезапно ми хрумна защр близнаците изпитваха ужас от децата.
Боби Лий си проправи път към мен.
- Предполага се, че телохранителите отиват първи, Анита, не втори. Игнорирах гнева, защото знаех, че се дължи на усещане за безсилие. Бяхме съобщили на охраната, че не можем да започнем първи с насилието при каквито и да било обстоятелства, че Мюзет и хората □ трябва първи да нарушат примирието. Що се отнасяше до мен, това го нарушаваше.
Тръгнах към Стивън, но на пътя ми се изпречи непознат вампир. Внезапно разбрах защз телохранителите ни стояха с ръце в прословутите си джобове. Вампирът не беше чак толкова висок, по-скоро бе с набита, обемна фигура, която не се състоеше само от мускули. Имаше нещо в прегърбването на ременете му. По някакъв начин формата на главата му беше неправилна. Нямаше нищо конкретно, което да мога да посоча, с изключение на това, че имах усещането, че не е човек. И то по начин, различен от този на останалите вампири.
Освен това беше един от малкото чернокожи вампири, които някога бях срещала. Някои хора имаха теория, според която същите гени, които правеха африканците имунизирани към маларията, ги караха и по-трудно да се превърщат във вампири. Той стоеше и ме гледаше, с тъмна кожа, но бледа по един странен начин, като шоколадово, но с цвят на слонова кост. Очите му бяха златисто жълти, и в мига, в който погледнах в тях, думите „не е човек” изникнаха в съзнанието ми.
Друг писък разкъса въздуха. Нямаше значение какво представлява или какво не представлява съществото пред мен. Не ме интересуваше.
Опитах се да го заобиколя, но вампирът се премести заедно с мен, без да е заплашителен, но същр така не ми позволяваше и да мина.
В помещението внезапно стана тихо, много тихо. Първо се чу гласът на Грегъри, неестествено висок в напрегнатата тишина.
- Не ме принуждавай да го правя, о господи, не ме принуждавай да правя това/
Жан-Клод шепнеше нещо на Мюзет и чух няколко думи в отговор, изречени на френски. В общи линии му казваше, че не са нарушили споразумението, че това е само забавление.
Усетих как раменете ми се отпускат, почувствах как решението се установява в сърцевината на тялото ми. Вгледах се във вампира.
- Ти си страхливец, грозен, малтретиращ деца страхливец.
Вампирът не реагира, не ми обърна внимание и не смятах, че това е заради поведение на телохранител. Опитах още няколко подбрани обиди, които включваха всичко от неговите родители до външния му вид, но получих в отговор няколко изцъклени примигвания. Той не говореше английски. Хубаво.
- Боби Лий - казах.
Той се наведе към мен, като дори сега се опитваше да постави тялото си между мен и едрия вампир.
- Да, госпожо.
- Обкръжете го с повече хора.
- Можем ли да го раним?
- Не.