Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Джек усети, че му повдигат ръкава и предположи, че го завързват за глайдера. Беше му твърде студено, за да се съпротивлява или да отговаря.
— До скоро, друже. Нищо лично, да знаеш — Сташ се надигна и се изгуби от поглед.
След няколко секунди микрофоните вече не улавяха хрущенето на пясъка под обувките му. Джек проследи отдалечаващата се точка на монитора, но скоро клепачите му натежаха от умора.
Последната му мисъл бе за Амбър и фантом.
„Джек“ — Фантом опипваше хладната вътрешност на черупката си. Студът го плашеше. Бе равносилен на забавяне на живота. Имаше нужда от Джек. Не искаше отново да потъва в онова състояние на полусън. Джек означаваше живот, ярък, изпълнен с преживявания. С мисли и чувства. Тъкмо заради тези и някои други неща фантом се бе сдържал да не израства по начина, по който би трябвало да расте. Не искаше да навреди на Джек. И нямаше да го направи!
Но не беше достатъчно силен, за да се бори с инстинктите си. Не можеше да не се подчини на зова на природата си, защото бе все още твърде млад и слаб. И тъй като усещаше как кръвта забавя своя ход в жилите и тялото продължава да изстива, фантом се приготви да направи онова, което Джек не му бе позволил по-рано.
Нахлу в ума му и се зае да търси повредените места, които би могъл да поправи. Щеше да расте за Джек, не заради себе си.
Колин се изправи. Емануел пое от него изчерпания скафандър и му подаде новия. Емануел бе заместникът на Ленска, който бе загинал. Беше нисък, енергичен човек, с черна коса и мургава кожа.
— Иди в апартамента ми — нареди му Колин. — Там ще откриеш една млада дама на име Амбър. Кажи й, че все още не сме намерили тялото.
— Да, преподобни.
— А след това облечи скафандър. И другите също да сложат.
Емануел не каза нищо, а само повдигна вежди.
— Побързай — подкани го Колин. — Нямаме време за губене. Трябва да се доберем до находището, преди да са се върнали драките, или някой друг да ни е наложил отново ограничения. Нали ми каза, че всичко е готово.
— Да, преподобни! — Емануел се суетеше около него, докато Колин навличаше заредения скафандър. Скиталецът все още не бе решил как да постъпи с милоския помощник на драките, ако се натъкне на него.
Не биваше да се бавят повече. И без това за малко да изгубят и тази възможност да се доберат до находището.
За Колин тя може би щеше да е последна.
21.
Фантом започваше да губи надежда. Би могъл да поправи нещо тук или да заобиколи там, но не откриваше искрицата, която търсеше, онази, благодарение на която бе опознал своя господар. Преследваше я, викаше я и се стараеше да потисне страха си, защото усещаше, че наближава периодът да потъне в летаргия — ако не успее да попречи на Джек да се предаде на смъртта.
Внезапно спря. Амбър. Тя можеше да помогне. Амбър също знаеше как да го докосва, макар и по различен начин. Не можеше да обясни точно по какъв. Отправи се да търси Амбър и започна да я вика.
„Фантом! — Амбър отвори очи, доловила настойчивия телепатичен повик. Придърпа го енергично към себе си. — Фантом, какво правиш там? Ще убиеш Джек!“ — Почувства страха и уплахата му, които се предадоха и на нея. Къде е Джек? Още докато се питаше, фантом я задърпа след себе си. Тя се прехвърли мислено и се озова в ума му.
Джек се пробуди. Фантом и Амбър го подканяха едновременно да дойде на себе си. Цялото тяло го болеше, кожата му бе настръхнала от студ. Размърда брадичка и задейства отоплението на скафандъра. Продължаваше да лежи, унесен във видения, очаквайки топлината да му помогне да се съвземе.
Все още бе в доста тежко състояние, но явно нещо се бе случило с него, докато е бил в безсъзнание. Освободи едната си ръка и я прокара по голите си гърди. Нямаше подутини. Вътрешните кръвоизливи изглежда също бяха спрели — инак досега да е издъхнал. А може би вече бе мъртъв.