Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Дориан обаче се отдръпна, проучвайки очите й с хладен поглед. И видя нещо в тях, което го накара да отстъпи назад.
Невидимите пръсти върху китките й изчезнаха. Вратата се отключи. И нахаканата усмивка се върна на лицето му.
– Може би някоя друга нощ, малка вещице – повдигна рамо Дориан.
Манон едва не изкрещя, когато излезе през вратата – и не се върна.
45.
Вещицата беше в съзнание и бясна.
Едион имаше удоволствието да й сервира закуска и като влезе в каютата, опита да не обръща внимание на остатъчния мирис на женска възбуда, примесен с този на Дориан.
Кралят имаше право да продължи напред с живота си, размишляваше Едион часове по-късно, докато оглеждаше следобедния хоризонт от румпела. В тихите часове на поста си често премисляше свирепия укор на Лизандра относно жестокото му отношение към краля. И може би – може би – Лизандра имаше право. И може би това, че Дориан беше способен да погледне друга жена, след като бе станал свидетел на обезглавяването на Сорша, беше същинско чудо. Но... точно вещицата ли? С това нещо ли искаше да си легне?
Точно този въпрос зададе на Лизандра, когато дойде при него трийсетина минути по-късно, още мокра от патрула си във водите пред тях – спокойни засега.
Тя сбърчи чело, разресвайки с пръсти мастиленочерната си коса.
– Имах клиенти, които бяха загубили съпругите или любовниците си и просто търсеха разтуха. Оглеждаха се за нещо, точно обратно на възлюбените им, навярно за да не правят връзка с вече преживяното. Онова, което се е случило на Дориан, би променило всеки. Нищо чудно сега да го привличат опасните неща.
– Открай време има слабост към тях – измърмори Едион, надниквайки към Елин и Роуан, които тренираха с мечовете си на главната палуба, докато клонящото към хоризонта слънце обагряше потните им тела в златисто.
Дориан седеше на стълбите към квартердека с Дамарис върху коленете си и почти дремеше в следобедния зной. Една част от Едион се усмихна при мисълта, че Роуан несъмнено би сритал задника му за такова лентяйство.
– Елин беше опасна, но все пак човек – отбеляза Лизандра. – Манон... не е. И сигурно точно това му харесва в нея. На твое място не бих се бъркала.
– Нямам намерение да се меся в тази лудост, спокойно. Макар че аз лично не бих допуснал онези железни зъби до любимите ми части. – Едион се ухили, а Лизандра отметна глава назад и се изсмя. Той добави: – Пък и тази сутрин, като гледах как Елин и вещицата се препират за Елида, реших да стоя настрана и да се наслаждавам на зрелището.
Малката Елида Локан беше жива и ги издирваше. О, богове! Изражението на Елин, докато Манон й разказваше подробно какво бе опитал да й причини Върнън...
Заключена в кула – в град, който бе посещавал безброй пъти през изминалите десет години. Нищо чудно дори да бе гледала как Гибелният легион влиза и излиза от града. Навярно сигурна, че я е забравил или изобщо не го е грижа за нея.
А сега скиташе по света. Съвсем сама.
С необратимо осакатен крак, никакви умения за самоотбрана и оръжия. С малко късмет щеше да се натъкне първо на Гибелния легион. Командирите му щяха да познаят името й и да я вземат под крилото си. Ако изобщо посмееше да им се представи.
Едва се беше сдържал да не удуши Манон, задето бе оставила момичето насред Оуквалд, а не я беше отвела право в Терасен.
Елин обаче не прояви такава кротост.
Два удара, толкова бързи, че дори Водачката на Крилото не ги предвиди.
Първо един шамар с опакото на ръката. Задето бе изоставила Елида.
После огнен обръч около гърлото й, който я прикова със сила към дървената стена, за да се закълне, че казва истината.
Роуан напомни сухо на братовчедка си, че Манон все пак беше помогнала на Елида да се измъкне от Морат. А Елин от* беляза просто, че ако не го беше сторила, огънят вече щеше да прогаря гърлото й.
И така беше приключил въпросът.
Елин, ако съдеше по яростта, с която нападаше Роуан в другия край на палубата, все още беше ядосана.
Вещицата, ако съдеше по ръмженето и мириса в каютата й – също.
Едион нямаше търпение да стигнат до Каменните блата, макар и там да не ги очакваше нищо приятно.
Още три дни плаване ги деляха от източния бряг. А после... после щяха да видят колко струваше съюзничеството на Ролф, доколко можеше да му се има доверие.
– Не е възможно да го избягваш вечно – обади се Лизандра, привличайки вниманието му към другата причина, поради която изгаряше от нетърпение да слезе от кораба.
Баща му седеше на пост до Абраксос, който се беше свил на носа на кораба, и го наблюдаваше. Опитваше да разбере как се убиват уивърни, къде да атакува.