Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
42. Трижди предаденият
Фейеламор се прикриваше високо над залата. Ударът на машината, насочена от Каран към балкона, едва не я запрати да се сплеска в пода, но й стигна упоритост да се задържи. Поне кароните бяха мъртви — една заплаха по-малко. „На прага съм“ — ободри се тя и подхвана следващата част от своя план.
Мъглата около нея се изду, а в другия край на прохода чакаха тълпа фейлеми, събрали се в Елудор, отдалечен на над четиридесет левги от Шазмак. Връзката възникна толкова ясна, сякаш всички бяха слели съзнанията си. Фейеламор си ги представяше като съвършена прозирна сфера, изпъстрена по повърхността си с отделните умове, а в центъра — по-едро, тъмнеещо ядро, което направляваше цялото.
— Дори Рулке не може да се опълчи срещу такава сила — увери тя своите сънародници.
Фейлемите навлязоха от гората в бледозелената светлина на странния портал и се пренесоха в Шазмак.
— Не биваше да се съмняваме в тебе! — възклицаваха те. — Покажи ни Пътя, Фейеламор. Поведи ни към Талалейм, нашия дом!
— И Мейгрейт е жива — каза им Фейеламор. — Тя все пак не ни навреди. Радвам се. Имаме още две задачи. — Плъзна пръсти по златните струни на нанолета и от звуците косъмчетата по голите ръце на Гетрен настръхнаха. — Първо да се отървем от Рулке и неговата машина, иначе той ще се върне на Аакан и всичко ще започне отново — пак вечно ще се озъртаме през рамо за опасността. Успеем ли, ще заставим Мейгрейт да разкъса Възбраната. И тогава ще се завърнем с чест на Талалейм.
— Фейеламор — извика Халал, — захвърли този инструмент! Сега не ни е необходим. Достатъчно злини ни тежат на съвестта.
— Не мога! — наежи се Фейеламор. — Оставя ли Рулке жив, рано или късно той ще ни връхлети. Вие ще хванете Мейгрейт.
Тя задърпа струните още по-безогледно.
Лиан се умори да гледа безпомощно стълкновението между Рулке и Фейеламор. Талия, Шанд и Малиен опитваха по нещо часове наред, но преградата си стоеше непокътната.
Игър се бе отказал. Стоеше и притискаше длани в подобната на стъкло повърхност.
— Мейгрейт… Как можа да ми сториш това? Шанд го хвана за ръката.
— Това е минало. Всичко между двама ви е свършило отдавна. Игър го погледна. По лицето му избиваха петна.
— Тя не съзнава какво прави. Той я е омагьосал.
— Не видя ли какво могат заедно? Създадени са един за друг — поклати глава Шанд.
— Тя е моя и трябва да бъде с мен.
— Примири се.
— Не мога. Просто не мога! Малиен дръпна Шанд.
— Искам да поговорим — прошепна му. — Игър срещна тук и Рулке, и Фейеламор, а след всичко това… Питам се дали няма да се изправим срещу нов враг. Да не забравяме и Мендарк…
— И аз се чудя… — Млъкна, щом лицето на Ялкара се появи в гладкото кълбо. — Ялкара!
Отраженията в преградата не му позволяваха да я вижда добре. Шанд се вцепени, вторачен в нея, и никой не можеше да го изтръгне от това състояние.
Изопнатата Стена се разлюля напред-назад. Под машината се кълбеше дим. Стълбите и балконите се разклатиха. Целият Шазмак като че щеше да се свие в една точка. Рулке се напрягаше да не допусне разрухата, а малък отряд фейлеми се изсулиха през врата зад него, прекосиха вихрено залата и сграбчиха Мейгрейт. Фейеламор тичаше с тях и ги прикриваше с илюзиите си.
Същата невидима паяжина обездвижи Мейгрейт, отне й и гласа. Фейеламор бръкна в кесията на кръста й и взе Огледалото.
— Последната крачка — насърчи сънародниците си. — Време е да намерим скрития Път към Аакан. Дръжте Мейгрейт пред мен.
Другите образуваха обръч около Фейеламор, за да я заслонят с телата и умовете си, докато тя търсеше в Огледалото.
— Открих го! — кресна възторжено.
Отдалечиха се, без да нарушават кръга. Каран обаче ги усети и викна на Рулке. Той доближи машината до групичката фейлеми, но не посмя да ги порази, защото Мейгрейт беше по средата.
— Отстъпи! — заповяда му Фейеламор. — Мейгрейт ще бъде моя заложница.
— Заведи ни у дома — примолиха се фейлемите. — Остави на мира Мейгрейт.
— Не и докато Рулке е жив — възрази тя.
По бузите й още пробягваха светлинки от Огледалото.
— Какво правиш? — попита Халал.
— Проследявам Ялкара обратно до Аакан — заговори Фейеламор по-високо, за да вбеси Рулке. — Дано Ялкара оцени шегата ми — с помощта на нейната любима играчка ще изтребя цялата й раса.
Възбраната избумтя и гъстите орди от твари зад нея изчезнаха като засмукани.
— Какво правиш?! — повториха уплашено всички фейлеми около нея.