Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Издърпа синия бутон докрай. Машината се устреми към централната стълба и сирената зазвуча отново. В последния миг Каран бутна встрани по инстинкт някоя от ръчките, полетът се отклони мъничко и творението се провря светкавично през двойната спирала към балкона, където стоеше Фейеламор.
Никоя от двете нямаше шанс да направи нещо. Машината се заби отдолу в балкона и изкърти голямо парче. Каран изгуби съзнание за миг, а когато дойде на себе си, вече се въртеше диво из залата. Никъде не виждаше Фейеламор, затова пък битката долу се откри пред погледа и.
Рулке лежеше на пода, Мейгрейт го закриваше с тялото си, жалка пред свирепата жизненост на транкса. Каран се мъчеше да насочи машината натам, обаче уредите за управление май се бяха повредили, пултът просветваше хаотично. А транксът замахна за последния удар. Тя натискаше и дърпаше напразно ръчките, машината се клатеше, сниши се над чудовището и всички светлини угаснаха. Стовари се върху транкса и го смаза. Изхвърлена от удара, Каран се превъртя ловко във въздуха и стъпи на пода. Смръзна се от страх, че може да е убила Мейгрейт и Рулке.
— Добре ли си?
Думите не излизаха лесно от свитото й гърло, докато влачеше приятелката си настрана. Мейгрейт скочи и помогна на Рулке да се изправи.
— Горе-долу — отвърна тя през рамо. — За малко да паднеш върху нас. Как го направи? — промълви със страхопочитание.
Каран не каза нищо, вторачена в агонизиращия транкс, чиито криле се свиваха и разперваха в гърчове.
Рулке намери остатъци от енергия в себе си да остане прав. Стисна рамото й в безмълвна благодарност и се помъкна към другите карони.
Вторият транкс лежеше бездиханен, от него стърчаха десетина копия. И мнозина от гашадите бяха мъртви. Отместиха тежкия труп на чудовището, който с крилете си скриваше какво има до него. Кароните бяха разкъсани. Мъртви до един.
Рулке сблъска юмруците си в каронски израз на скръб и се скова за около минута. Лицето му се вледени.
— Ще отмъстя за вас — извиси се гласът му, — дори ако е нужно да стана от гроба, за да го направя! Фейеламор, ще съжаляваш во веки веков за злодеянието си! Проклинам всички вас и потомците ви до свършека на времето.
Той бръкна в куртката на Мейгрейт, измъкна Огледалото и го подчини на волята си.
— Нека само се опита да го използва отново…
Погледнаха нагоре. Фейеламор я нямаше на разбития балкон. И порталът й се бе затворил, а на пода точно под него лежеше третият транкс, прерязан през краката. Още потръпваше сред кожените парцали от крилете си.
— Порталът е изчезнал, когато се е промъквал — сгуши глава в раменете си Каран.
Транксът се присви и умря пред очите им. Рулке разпери пръсти и кълбото засия отново.
— Видя ли това? — прошепна той на Ялкара.
Нямаше нужда тя да казва нещо, отговорът бе изписан с бръчките, врязали се в лицето й.
— Нека опитаме за последен път — призова я Рулке. — Елате всички заедно.
„Свърши се.“ — Не, отново владея положението.
„Късно е. Те бяха последните плодовити между нас! А нашите утроби могат да заченат живот не повече от гробовете, в които ще положиш сънародниците ни.“ Рулке трепереше.
— Ялкара, ти си най-младата и се знае, че можеш да раждаш. „Погледни ме! Дарих половината си живот, сега съм старица. Ще измрем. Неизбежно е.“
— Не! — кресна Рулке. — Няма да го допусна. Елате на Сантенар. Има и други начини. Можем да вземем семето от тях още сега и…
Други карони се събраха зад Ялкара, показани от кълбото. Още се наричаха Стоте, но бяха останали по-малко от седемдесет. Старци от първия до последния.
„Не. Има неща, които не е писано да се сбъднат. Нека поне посрещнем окончателната си гибел с достойнство.“ — Само да ги прикоткам тук — подхвърли Рулке на Мейгрейт, — и ще го направя, каквото щат да казват. — Взря се в очите на Ялкара. — Моля ви, елате.
„Не, Рулке. Колкото и време да ни е останало, то ще прелива от горчилка, няма защо да го пилеем на чужд за нас свят. Ти се върни на Аакан, за да бъдем заедно накрая.“