Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
Изпречването на пътя ми на подлия син на Наил Дилли – Адем – още веднъж ми припомни тази безспорна истина. Щом съм убил Нюзхет, трябва да си платя. Всички тези мисли бързо прелитаха през ума ми, докато вървях от магазина към булеварда. А цената беше много по-голяма от парите, които Адем щеше да поиска от мен. Да, беше възможно протакане чрез редовни месечни вноски за този безсрамник… Вижте ме само… Уважаваният учен, който цял живот е стоял настрани от кавги и побои, избягвал е провиненията и неприятностите, истанбул-
ският аристократ Мющак Серхазин се превърна в играчка на изнудвач, способен на всякаква мерзост за пари.
„Трябваше да помислиш за това, преди да убиеш!“ Психопатът в мен се хилеше зловещо от тъмната си пещера, показвайки остри като ножове зъби. „Кой си ти, та да убиеш човек? Виж как оплеска всичко.“
Започнах да възразявам, че дори не е ясно дали аз съм извършителят.
„Пак лъжеш! И то себе си…“
Прав беше, но упорито се държах за вероятността да съм невинен като за изгнила сламка.
Защо пък да лъжа, това, че онзи джамбазин Адем ме е видял на улицата, не доказва, че съм убиец… В този момент на същата улица са могли да бъдат много хора.
„Не на улицата, а в магазина му…“
Какво, да не е престъпление да вляза в магазина?
„Мен ако питаш не е, дори не е престъпление да намушкаш оная женска, но трябва да признаеш, че толкова много съвпадения вече са в повече. А и времето, когато си бил там е многозначително.“
Какво му е на времето?
„Ако помниш, главният комисар каза, че убийството е извършено между 19 и 20 ч. А фишът в дюкяна на онзи безсрамник сочи 19:38… Когато дойде на себе си в блока «Сахтиян», часът беше 19:42. Точно пет минути разлика. Тоест напълно достатъчно да оставиш двата сандвича и четирите бири на изнудвача, както и кредитната карта, която ще те прати в затвора и със замаяна глава да стигнеш до блока «Сахтиян»…“
Добре, но това не доказва ли невинността ми? Не е възможно за пет минути да вляза в апартамента на Нюзхет, да я убия и да сляза надолу.
„Разбира се, освен ако не си я очистил, преди да отидеш в магазина…“
Ако не съм я очистил… Вероятност след вероятност… Все недоказуеми. Не, драги ми, това, че Адем Дилли ме е видял вечерта в магазина си, изобщо не доказва, че съм убиец.
Разсмя се весело.
„Твоят главен комисар би казал: «Прав сте, професор Мющак, това са недоказуеми неща. Когато сте пристигнали в апартамента, е било 19:40 ч. Тоест не бихте могли да извършите престъплението. А това, че скрихте от нас посещението си в апартамента, грижливо изтрихте пръстовите си отпечатъци, извадихте оръдието на убийството от шията на жертвата и го хвърлихте в морето, няма доказателствена тежест. Ако твърдите, че сте невинен, така да бъде», и би закрил делото. А бе, ти идиот ли си? С тези улики и информация дори най-милостивият прокурор ще те прати в затвора, без да му мигне окото. Ясно е като бял ден.“
Добре, но кой тогава нападна Акън? Да речем, че аз съм заклал Нюзхет, а бившият ми асистент? И него ли аз съм ранил? Хубаво, имал съм достатъчно причини да убия старата си любов, но защо да нападам Акън?
„Това не мога да кажа, но ако не озаптиш оня бъбривец Адем…“
Ако не го озаптя… А как да стане това?
„Много просто, докосвайки веднъж, не, за по-сигурно поне три пъти по-лекия от перушинка спусък на пистолета, който перчещият ти се баща никога не използва по предназначение… И хайде честито, няма Адем, няма проблем.“
Не дрънкай глупости… Никого не мога да убия… Или поне докато умът ми си е на мястото. А и Адем е склонен на компромиси. Може би това е единственият ми шанс. Поне за известно време мога да го спра с пари и през това време делото да бъде прекратено. Чандарлъ не беше ли пробвал този начин? Не беше ли предложил на Мехмед II лъскави византийски алтъни на златен поднос?
„И какво стана, като ги предложи? Завоевателя го арестува на следващия ден след превземането на Константинопол… И след четирийсет дни – право в ръцете на палача… Ето ти резултата. А ти какво правиш? Опитваш се да решиш проблема с подкуп като Чандарлъ Халил. А тръбиш наляво и надясно колко добре познаваш султан Мехмед Завоевателя. Грънци познаваш. Ако го познаваше, щеше да знаеш как да решиш проблема. Как бил решен гордиевият възел? Говоря за Александър Велики. Идола на Завоевателя. Шат, с един удар на сабята. Така решава и нашият Завоевател, по същия начин, със скоростта на светлината… След като превзел Константинопол, не слязъл от коня, не съблякъл ризницата, не прибрал сабята. Десет години воювал. Казват, че превзел точно двеста града… Животът му е легенда… Пътят – низ от победи… Защо – защото подчинил света. Ако ти не ги подчиниш, те ще те подчинят. Двукракото, наречено човек, разбира само от сопа. Уважава само силата. И гьостерицата върши работа. Хайде да вървим по отъпканите пътеки, доказали правотата си, и по най-бързия начин да се справим с оня Дилли, та да се свърши веднъж завинаги…“