Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
Не е ли жалко, човечецът има две деца…
„Жалко ли? Я се разплачи… Не мога да повярвам, той ще ти зачерни живота, а ти го съжаляваш… Не видя ли как те гледа? Как върти гуреливите си очички… За пари ще продаде и децата си, бе… Кой знае колко дългове има. Дали към казиното, лихваря или наркодилъра? Разбери най-сетне, никога няма да го заситиш… И двата апартамента да продадеш, пак няма да се справиш… Няма да те остави, дори и да профукаш последната стотинка от наследството на фамилията Серхазин. Събери си акъла в главата и го викни утре на някое закътано местенце… Пусни му три куршума в челото и хайде кой откъде е…“
Докато Адем Дилли се строполяваше в кръв на земята, ме стресна клаксон и вой на спирачки… Бях застанал насред най-оживения булевард в Шишли. Под носа ми – огромен бял джип. Черна глава, подадена от прозореца на водача и раззината огромна уста.
– Що не внимаваш, бе! За малко да пукнеш… Гледай малко къде вървиш!
Пешеходците по тротоарите почти сладострастно наблюдаваха резила на това човекоподобно, все още изненадано изтъпанчено в средата на пътя.
– И още гледа, а… Хем виновен, хем нагъл… Ей сега слизам да ти сера в устата. Ей да му се не види, тоя идиот ще ме докара до убийство! Хич не ме гледай като теле в железница…
Прав беше; не стига че убих Нюзхет, ами щях да направя убиец от непознат човек.
– Извинете… – заекнах. – Не се сърдете, замислил се бях…
Надявах се да миряса, но тая мечка в човешки облик съвсем
превъртя.
– Замислил се бил, ей сега ще те замисля аз тебе… Виж го как още стърчи насред шосето. А бе, възрастен човек си, я сиктир оттук, върви си го търси от другиго…
Преглътнах обидите, понеже знаех, че пожеланието му рано или късно ще се сбъдне, дори леко кимнах за поздрав и бързо преминах на тротоара.
– Бързо… Бързо… По-бързо… – викна ми някакъв шантав младеж със сплетена коса и брада, застанал под светофара. – Бягай, чичка, бягай… Този град е чудовище… Един ден ще погълне всички ни… Бягай, чичка, бягай, докато не те е глътнал…
Гледаше ме мило, с обич, която не видях в ничии очи през последните дни.
– Бягай, чичка, бягай…
Послушах го и се забързах. Искаше ми се незабавно да се отдалеча от този град, превърнал се в истинско чудовище при смесицата на бетон, стъкло, пластмаса и съществата, наречени човеци, от тази срамна сцена. Но бъбривият принц на мрака в мен се намеси.
„Бягай, Мющак, бягай… Винаги си бягал, щом видиш зор, веднага подвиваш опашка и напускаш полесражението… Като имаше възможност да стиснеш за яката онзи простак в колата и да му смажеш физиономията, бягай сега… Да те видим докъде ще стигнеш…“
Не позволих на лудия в мен да каже нещо повече; само ме объркваше. Бързо го натирих в тъмната му дупка…
И накъде бях тръгнал? Към болницата, разбира се. В теб има въображаем маяк, Мющак, зарежи ума и се довери на краката си. Ето, завиваш наляво и насреща ти е „Етфал“… Горкият Теоман, сигурно още ме чака. Нали бях му казал, че ще отида следобед, а то вече притъмнява. Ами чантата? С татковия пистолет… С кой акъл го взех… Още е в приемната на Шазие. Ами ако някой отвори чантата? Шазие никога не би направила това. Нека си седи там, като изляза от болницата, ще я взема. Бездруго сигурно бъкаше от полицаи в стаята на Акън.
Пред болничната стая нямаше нито един полицай. Тъкмо мислех, че никой не взема на сериозно нашия Невзат, когато вратата се отвори и се показа напрегнатото лице на дръпнатия комисар Али. Смръщил вежди, изострил поглед, прехапал долна устна. Да не би да беше закъснял и Акън са го… Като срещна погледа ми, избухна:
– Виждате ли, професоре, никой не е дошъл. Ами ако му се беше случило нещо, от кого щяха да търсят сметка? Но вината е наша… Колко пъти казах на главния комисар, не ги жалете. Подайте рапорт и на секундата ще долетят. Но нали знаят, че Невзат е добър и му се качват на главата… – и посочи стаята с ръка. – Момчето е сам-самичко… Влизаш, прерязваш му гърлото и излизаш…