Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
Виж го ти, свидетел ставал. Да не би този смотаняк да искаше да каже, че при нужда ще свидетелства и в съда?
– От петдесет години сме на тази улица, бате. Знаем кой кога е роден, кой кога е умрял, кой за кого се е оженил, всичко. Е, не аз, а баща ми. „Брилянтно момче е този Мющак“, казваше за вас. Твърдеше, че сте много заможен. Че произхождате от знатен род. Коляното ви стигало чак до двореца… „Жалко, че се хвана с дъщерята на това непрокопсано семейство“, ядосваше се. Да, баща ми никак не харесваше семейството на кака Нюзхет. И беше прав. Толкова богати бяха, а все искаха заем от нас… Но вие сте друго нещо… Колко само си подхождахте с кака Нюзхет… Идвахте лете, когато майка и и брат и заминеха на Бююкада… Нощем оставахте у тях. Сутрин отивахте заедно на лекции… – тъмните му очи бяха тъжни, сякаш съжаляваше. – Помислих, че пак така ще направите. Че ще се съберете отново, ще излезте заедно сутринта от апартамента и тогава ще си вземете кредитната карта. Но не се върнахте. Вместо вас дойде полицията.
Отбягнах погледа му. Почувствах върху плещите си неопределена тежест. Страхлив, стеснителен допир. Уплашеното докосване на предателя… Адем уж ме утешаваше.
– Не се измъчвайте, батко Мющак… Не можеш да промениш съдбата… Много добре ви разбирам. И ви оправдавам – какъв ужасен подтекст се четеше в уж тъжния му поглед. – А и то се знае, мъртвите са си мъртви… Аллах да прости кака Нюзхет, повече нищо не можем да направим за нея – опита да се усмихне, но не успя. – За нас обаче животът продължава – и замълча. – Ето, аз имам двама ученици. Благодаря Богу, чудесно се справят в началните класове… После ги чака гимназия, университет… Едно време търговията вървеше. А сега наоколо само супермаркети… Продават по-качествени и по-евтини стоки от нас. Трудно преживявам, много трудно… Аз винаги съм ви обичал, бате Мющак. Кака Нюзхет беше от махалата, но сам Бог знае, че вие си имате място в сърцето ми… Винаги сте били добър с мен… Винаги щедър.
Естествено, и отсега нататък щях да бъда щедър. Щях да плащам редовно и без забавяне, да помагам за наема, училищните такси и покупките на жена му. А Адем нямаше да каже никому, че онази вечер е видял батко Мющак, нито да покаже слипа от кредитната карта. Да се направя, че не разбирам? Не, стратегията на щрауса не върши работа пред такива лисици. Да го стисна за яката и да му река: виж, момченце, на мен тия не ми минават. Аз ли? Мющак Серхазин да стисне някого за яката… Няма как, но да речем, че го направя, този негодник ще ми забие една глава и веднага ще ме просне на земята. А може той да ме пипне за яката и да ме отведе в участъка.
„Още щом го видях, усетих нещо нередно, господин главен комисар… Батко Мющак беше обезумял… Грабнал ножа за писма и го забил в шията на старата си любов…“
Дали Невзат щеше да му повярва? Защо пък не? Защо да ме клевети без нужда някакъв продавач? А и да не повярва, нали съществува слипът от кредитната карта. Положението ми безспорно беше много тежко. И с всяка прекарана тук минута ставаше все по-тежко. Бързо се изправих.
– Трябва вече да тръгвам…
Прие тревогата ми с разбиране.
– Прав сте, батко Мющак, не бива да ви видят тук.
Настръхнах, сякаш Невзат и младият му помощник надзъртаха през вратата на магазина.
– Не, бате, не се паникьосвайте. Полицейската работа е дълга и широка… – добави Адем, разбрал тревогата ми. – Преди малко идва Сезгин. Да си купи цигари. Там му разказали играта. Нещастният, няма никаква вина… Та той ми каза, че полицаите обръщали с главата надолу апартамента на госпожа Нюзхет… Тръгвали си чак вечерта… Но то не се знае. Да не си навличаме напразно неприятности – и извади от джоба евтина визитка, отпечатана на евтина хартия. – Имайте я за всеки случай. Дайте ми и вашия телефон… – погледна ме очаквателно.
Продиктувах му телефонния си номер, нямаше как да откажа, беше ме спипал натясно. Грижливо си записа цифрите.
– Скоро ще ви потърся. Няма нужда да идвате до Шишли, аз ще дойда където поискате. – Вероятно се бях намръщил, защото добави: – Не се безпокойте, бате Мющак… Ще ме натъжите… Не бойте се, ще оправим тази работа…
41
„Щяха да отворят гроба на Мурад II“
„Няма ненаказано престъпление.“ Макар и хиляди години да са минали от тази мисъл, която е юридическата обосновка на око за око, зъб за зъб, тя още е в сила. Естествено, не бих защитил глупости от рода няма възмездие, ако не убием отнелия човешки живот, но вече съм сигурен, че престъпникът е прокълнат вовеки веков. Колкото и да се старае убиецът, не може да измие кръвта от ръцете си и никога не може напълно да се освободи от легналата на плещите му тежест от съюза с архангел Михаил. За външните наблюдатели може да са интересни сценариите за убеждаване на полицията, прокурора и дори себе си и търсенето на всевъзможни вероятности, но всичко е напразно. Възмездието за извършеното престъпление дамгосва челото ни с невидимо желязо. Неизбежно е като смъртта. Това петно може да не се забележи веднага, но рано или късно се проявява. Всички напъни за спасение, лъжите, опитите за прехвърляне на вината другиму могат да забавят малко появата на петното на челото ни, но пълното му заличаване не е далечна вероятност, а абсолютна невъзможност.