Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Езри е, с въпросителната — извика тя.
След малко вътре свалиха резето и Делмастро даде знак на Локи да влезе пред нея.
Каютата на капитан Дракаша, в противоположност на тази на Равел, показваше всевъзможни признаци на дълго и уютно обитаване. Силно осветена от алхимични лампи във формата на полирани кристали в златни обкови, тя бе отрупана от цели пластове гоблени и копринени възглавници. Няколко ракли подпираха лакирана маса, цялата покрита с празни чинии, сгънати карти и инструменти за навигация, чието качество биеше на очи. Сърцето на Локи се сви, щом видя собствения си сандък, който зееше отворен на пода до стола на Дракаша.
Завесите на кърмовите прозорци бяха дръпнати. Дракаша седеше пред тях. Беше съблякла фрака и ризницата и дундуркаше на коленете си три-четиригодишно момиченце. През прозорците Локи виждаше „Червеният вестоносец“, погълнат от все по-гъстия мрак, по който щъкаха кандилкащи се светлинки — това трябваше да са ремонтните отряди.
Локи погледна наляво да види кой отвори вратата, сведе очи и срещна погледа на къдраво момченце, съвсем малко по-голямо от момиченцето в прегръдките на Замира. И двете деца имаха нейната катраненочерна коса и чертите им приличаха на нейните, но кожата им беше малко по-светла, като пустинен пясък в сенките. Езри разроши с обич косата на момченцето и бутна Локи навътре в каютата. Момчето се дръпна срамежливо.
— Ето там. — Замира, без да обръща никакво внимание на новодошлите, посочи през кърмовия прозорец. — Виждаш ли, Косета? Знаеш ли какво е това?
— Кораб — отвърна момиченцето.
— Точно така — усмихна се Замира… Не, поправи се Локи, усмихна се самодоволно. — Новият кораб на мама. От който мама взе хубава купчинка злато.
— Злато! — запляска с ръце момиченцето.
— Точно така. Но виж кораба, миличко. Ще кажеш ли на мама какви са тези високи неща? Високите неща, които стърчат към небето?
— Те… ъъ… ха! Не.
— Не, не знаеш, или не, вдигаш размирици?
— Бунт, бунт!
— Не и на маминия кораб, Косета. Погледни пак. Мама вече ти е казвала какво са те, нали? Те стърчат към небето и крепят платната, и са…
— Мачта — рече момичето.
— Мачти. Но все пак е вярно. А колко са те? Колко мачти има новото корабче на мама? Преброй ги за мама.
— Две.
— Колко си умна! Да, новият кораб на мама има две мачти. — Замира се наведе към личицето на дъщеря си и двете допряха носове. Косета захихика. — А сега ми намери още неща по двойки.
— Ъъ…
— Тук, в каютата, Косета. Намери на мама двойка неща.
— Ъъ…
Момичето се огледа и набута в устата си почти цялата си лява длан, а после посочи двойка саби в ножници, подпрени на стената точно под кърмовия прозорец.
— Меч — каза то.
— Вярно! — Замира я целуна по бузата. — Мама има два меча. Поне ти можеш да ги видиш, миличко. А сега бъди послушна и се качи на палубата с Езри. Мама трябва да поговори с този мъж насаме, само за малко. И Паоло ще се качи.
Езри отиде при Косета, прегърна я и момиченцето радостно се притисна до нея. Паоло следваше лейтенантката като сянка, като гледаше тя винаги да е между него и Локи, и надничаше иззад краката й, когато изобщо дръзваше да погледне.
— Сигурна ли сте, че искате да останете тук сама, капитане?
— Ще се оправя, Дел. Валора е този, който ме тревожи.
— Той е окован и пазен от осем моряци.
— Мисля, че ще се оправяш. А екипажът на „Червеният вестоносец“?
— Всичките са под бака. Треган ги държи под око.
— Добре. Скоро и аз ще дойда. Изведи Паоло и Косета при Гуилем и ги настани на квартердека, но по-далече от парапета.
— Ест.
— А на Гуилем кажи, че ако се опита пак да им даде неразредена бира, ще му изрежа сърцето от гърдите и ще се изпикая в дупката.
— Ще му го цитирам дословно, капитане.
— Хайде, изнасяйте се. Ако не слушате Езри и Гуилем, милички, мама никак няма да е доволна!
Лейтенант Делмастро излезе от кабината заедно с двете деца и затвори вратата. Локи се зачуди как ли да се държи на срещата. Нищичко не знаеше за Дракаша — нито слабите й места, за да ги използва, нито предразсъдъците й, за да ги обори. Да си признае за всичките разнообразни пластове от измама, под които работеше, вероятно щеше да бъде грешка. Най-добре засега беше да продължи да бъде Равел.
Капитан Дракаша взе сабите си и за пръв път впери очи в Локи. Той реши да заговори пръв, дружелюбно: