Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
След малко се разнесе скърцането на много чифтове крака точно над тях, последвано от дращене. Стърженето по горната палуба (която бе покрита с промазано платно, за да не прониква светлина до тях) спря. Мижава светлинка нахлу в мрака и Локи присви очи.
— Ама че работа — смънка той.
— Проверка на товара! — разнесе се познат глас от горе.
— Търсим нещо, дето не си е на мястото. Вие двамата сте точно това.
Джийн изпълзя към бледия квадрат от светлина и погледна нагоре.
— Лейтенант Езри?
— Делмастро — поправи го тя. — Езри Делмастро, следователно лейтенант Делмастро.
— Моите извинения, лейтенант Делмастро.
— Така те искам. Как ви се харесва каютата?
— Можеше да вони и по-гадно — обади се Локи. — Но мисля, че за да стане това, ще трябва няколко дни да опикавам всичко тук наред.
— Ако оживееш, докато запасите ни почнат да привършват, такива неща ще ти се наложи да пиеш, че ще превърнат тази смрад в блажен спомен — рече Делмастро.
— Обикновено пускам стълба, но това са само три стъпки. Ще се изкатерите. Качете се горе, бавно — на капитан Дракаша изведнъж силно й се прииска да си поприказва с вас.
— Предложението включва ли и вечеря?
— Късмет ще извадите, ако включва дрехи на гърба ви, Равел. Качвай се тук. Първо дребосъците.
Локи изпълзя покрай Джийн и се покатери през люка и излезе на не чак толкова задушния въздух на третата палуба. Лейтенант Делмастро чакаше там с осем души от екипажа, въоръжени и с брони. Щом се изправи в коридора, едно яко женище го награби изотзад. След малко трима души вдигнаха на палубата и Джийн.
— Така. — Делмастро стисна китките на Джийн и щракна върху тях чифт белезници от закалена стомана. След това дойде редът и на Локи — тя нагласи студените окови и ги заключи, без да се церемони. Локи набързо огледа белезниците с вещо око. Бяха смазани, без ръжда и толкова стегнати, че не би могъл да се измъкне от тях, дори и да разполагаше с време да ги понамести с палци, което щеше да е доста болезнено.
— Капитанът най-сетне успя да поговори продължително с някои от бившия ти екипаж — осведоми го Делмастро. — Страшно любопитна, така бих я нарекла.
— О, чудесно — отвърна Локи. — Още един чудесен шанс да обясня на някого какъв съм и що съм. Ама много обичам да се обяснявам.
Бдителните придружители ги подкараха и скоро те се изкачиха на палубата, в сгъстилия се сумрак. Слънцето почти се беше скрило зад западния хоризонт — кървавочервено око, което лениво спускаше клепачи от червеникави облаци. Локи благодарно загълта свежия въздух и отново се порази от това що за хора се мотаеха по палубата на „Отровната орхидея“. Тя гъмжеше от екипаж — и мъже, и жени, които се суетяха насам-натам или работеха на светлината на многобройни алхимични фенери.
Стигнаха средата на кораба. Нещо клопаше и пърхаше в един тъмен сандък точно пред главната мачта. Кокошарник — поне една птица кълвеше възбудено мрежата на клетката.
— Съчувствам ти — прошепна Локи.
Моряците от „Орхидеята“ ги водеха към кърмата, на няколко крачки пред Джийн. На квартердека, точно над коридора, който водеше към каютите на кърмата, група моряци по сигнал на Делмастро отново хванаха Джийн.
— Поканата е само за Равел — обясни тя — Мастер Валора може да изчака тук, докато видим накъде отива цялата тази работа.
— А… — обади се Локи. — Жером, тука удобно ли ще ти бъде?
— Студените стени затвор не значат, ни пък оковите те правят роб — издекламира Джийн с усмивка.
Лейтенант Делмастро го погледна удивено и след малко също задекламира:
— И на новооковани от устата ще полетят на дързостта словата, като искри от кремък, тъй горещи и тъй недълговечни като тях.
— Вие знаете „Десетте честни ренегати“ — отбеляза Джийн.
— Както и ти. Много интересно. И… съвсем неуместно. — Тя бутна леко Локи към коридора. — Ти стой тук, Валора. Само да си мръднал заплашително с пръст, и ще умреш на място.
Локи се запрепъва по коридора и влезе в едно тъмно пространство, почти близнак на това в „Червеният вестоносец“, макар и по-голямо. Ако бързата преценка на Локи беше вярна, „Отровната орхидея“ беше един и половина пъти по-дълъг от бившия му кораб. Там имаше малки каюти, чиито входове бяха затулени със зебло, по две от двете страни, а вратата на кърмовата каюта беше здрава, от вещерско дърво и сега беше затворена. Езри блъсна Локи встрани и почука по нея три пъти.