Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Едион не прикри разкаянието в очите си. Години наред бе тълкувала израженията по мъжките лица и знаеше, че всяка мъчителна емоция по неговото беше съвършено искрена. Но това не заличаваше обидите и постъпките му.
Лизандра сложи ръка на гърдите си... върху разбитото си сърце.
- Исках да си ти - промълви. - След Уесли, след всичко исках да си ти. Молбата на Елин нямаше нищо общо с това. Никога не я приех като бреме, защото и бездруго исках да си ти. - Тя не избърса сълзите, рукнали по бузите ѝ. - А ти ме изхвърли на снега.
Едион падна на колене. И протегна ръце към ръката ѝ.
- Никога няма да си го простя. Лизандра, никога няма да забравя и частица от постъпката си, няма да спра да се мразя заради нея. И толкова много...
- Недей. - Тя отново изтръгна ръката си. - Недей да коленичиш пред мен. Безсмислено е. - Посочи изхода от палатката. - Нямам какво друго да ти кажа. Нито ти на мен.
По лицето му пак се разля агония, но тя възпря състраданието си. Не си позволи да му съчувства, когато се изправи на крака, простенвайки тихо заради някоя незнайна болка в мощното му тяло. Той я погледа мълчаливо няколко секунди.
А сетне каза:
- Всички обещания, които ти дадох на онзи плаж в Залива на Черепа, бяха от сърце.
След това си тръгна.
***
През по-голямата част от живота си Едион се мразеше заради едно или друго свое действие.
Но като видя Лизандра да плаче заради него... Тогава вече се усети като истинско чудовище.
Почти не чуваше войниците наоколо, напрегнати и уплашени сред снежната виелица, фучаща измежду опънатите им палатки. Още колко ли от ранените щяха да загинат тази нощ?
Използвал бе високия си ранг да осигури най-добрата лечителка за Лизандра. Но дори тя нямаше магическа дарба. И въпреки че тялото на Лизандра се възстановяваше по-бързо от човешкото, пак се беше наложило да зашият крака ѝ и да сменят превръзките на всеки няколко часа. За щастие, раната се бе затворила достатъчно скоро, че да се снижи рискът от инфекция.
Множество от ранените наоколо не можеха да се похвалят със същото. Загнилите им рани, отровената кръв във вените им... Всяка сутрин все повече и повече трупове оставаха в снега - замръзналата земя беше прекалено твърда, за да ги погребват, а нямаха време да ги изгарят.
Храна за зверовете на Ераван, шепнеха войниците на тръгване от лагерите. Все едно завещаваха безплатен обяд на врага.
Едион се мъчеше да не отдава значение на подобни коментари, на ядния ропот за бягството и поражението им. Като съградиха лагера тази вечер, поне една трета от войниците, включително тези от Гибелния легион, получиха всевъзможни задачи, само и само да си имат работа. Да се уморят достатъчно след целодневния поход, че да не им остане енергия за негодувание.
Сега Едион вървеше към собствената си палатка, разположена в съседство с шатрите на лечителките, където лежеше Лизандра. И за да ѝ осигури уединение, бе прибягнал към високия си ранг.
Почти достигаше малката си палатка - нямаше смисъл да издига голямата си военна шатра, при положение че до няколко часа щяха да продължат бягството си, когато мярна фигурите, скупчени една до друга край огъня отпред.
Забави крачка.
Рен стана. Лицето му беше изопнато под тежката качулка.
Мъжът до него обаче разпали опасно гнева на Едион.
- Дароу - процеди той. - Очаквах вече да си в Оринт.
Увитият в кожи лорд не се усмихна.
- Идвам лично да ти предам новината. Тъй като най-довереният ми вестоносец явно е избрал да служи другиму.
Значи... старото копеле знаеше. Знаеше, че Лизандра се е представяла за Елин. И че Нокс Оуен е помогнал да измъкнат армията от неговите ръце.
- Да приключваме по-бързо тогава - каза Едион.
Рен се напрегна още повече, но си замълча.
Тънките устни на Дароу се извиха в жестока усмивка.
- Вследствие на безразсъдното ти неподчинение, на незачитането на заповедта ни да поведеш войските в избраната от съвета посока, на пълното ти поражение по границата и загубата на Перант, те снемаме от генералския пост.
Едион почти не чу думите му.
- От този момент нататък се смятай за редови войник от Гибелния легион, ако склонят да те приемат сред редиците си. А що се отнася до самозванката, с която парадираш...