Хюрем. Московската наложница

Докато Хюрем се любеше, се опитваше да прехвърли и подреди милионите вероятности, утаили се в отровата на връхлитащите я скорпиони.

Може би дори няма да сметне за нужно да я изгони от двореца онова хърватско прасе. Предателят можеше да предпочете да ѝ пререже гърлото в някой безлюден ъгъл на харема или да ѝ види сметката с нож или капчица-две отрова.

Безкраен вик се надигна в нея: Господи! Прониза я и друг безумен страх. Може би нямаше да има нужда от Ибрахим. Гюлбахар със сигурност имаше шпиони в двореца. Щипка отрова в храната на моя принц и…!

Призова Майка Мария да пази малкия ѝ принц!

Сюлейман помисли, че страховитата ѝ гримаса беше породена от насладата, която бе доставил на Хюрем. Тя никога не се бе разпалвала по този начин. Никога не се бе отдавала така безрезервно. Когато остана без сили, сложи глава между едрите, твърди гърди на Хюрем, кои кърмеха неговия принц.

— Моята Хюрем — каза той с любящия изморен глас на мъж, наситил се на страстта. — Време е да дадем принца на кърмачка.

Какво? Кърмачка ли? Да не би майката на Мехмед хан да е умряла?! Защо беше нужна кърмачка? Млякото ѝ извираше като река. Кърмеше своя юнак, пеейки му приспивни и други песнички. Пък и млякото на жената, която щеше да стане кърмачка, дали щеше да носи уханието на мащерка от родината на Хюрем, за която тя така копнееше? През съзнанието ѝ веднага мина мисълта, че, ето, колелото започва да се върти. Ще ѝ отнемат принца!

— Ако Негово Величество султанът позволи, бих искала да кърмя принц Мехмед хан със собственото си мляко.

Колко беше спокойна! Хюрем много се учуди на това. Паниката, която изживяваше, и страховете, които хвърчаха в главата ѝ, по някакъв невероятен начин не се отразяваха на гласа ѝ. Притисна се като котка и целуна брадата на Сюлейман.

— Ханът, чийто баща е Сюлейман, трябва да бъде кърмен само с млякото на жена като мен, изгаряща по Негово Величество султана. Оставете ме да храня със собствената си кърма принца, който ще порасне достоен за най-великия господар на света.

Падишахът целуна поласкан очите на момичето и сетне склони:

— Както искаш. Хайде да видим какъв ще израсте принцът ни с майчина кърма? Той е красив като майка си, а дали и сърцето му ще е добро като нейното?

Отново сложи глава между гърдите на Хюрем и докато вдъхваше уханието на жена си, промърмори:

— Интересен човек е този Ибрахим.

Без да има представа, че Хюрем сипеше проклятия наум и го имаше за жив дявол, Сюлейман продължи:

— Докато всички се борят да станат велик везир и да получат високо положение и слава, Ибрахим ни моли да не му даваме печата си. От сто кладенеца вода извади.

— Ибрахим паша е умен. Сигурно има нещо предвид, владетелю.

— „Ще ти дам сестра ни Хатидже султан, стани наш зет“, предложих му аз, но и това не помогна. И накрая прие, но при едно условие.

С огромно старание да не проличи омразата в думите ѝ, Хюрем попита:

— Какво условие може да има пашата, султане? Стана ни любопитно, бихте ли ни обяснили, ако нещо ни ви спира?