Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Отидох точно навреме и Исмаил ме прие с най-сърдечни доказателства за приятелство. Но когато се качих в лодката, намерих се, за голяма моя изненада, сам с него. Уловихме няколко риби, които накарахме да опържат в масло и ги изядохме. Насаме с Исмаил и знаещ неговите противоестествени наклонности, аз не се чувствувах особено приятно. Но настъпи изненадващ обрат.
— Да вървим съвсем тихо — каза ми той, — чувам шум, който ме кара да предчувствувам нещо забавно.
Той освободи хората си, хвана ме за ръка и ми каза:
— Да отидем в един кабинет, от който за щастие имам ключ, но не трябва да вдигаме никакъв шум. Кабинетът има прозорец към езерото, където, струва ми се, две или три от моите млади момичета се къпят в този момент. Ние ще ги гледаме и ще се радваме на една много красива сцена, понеже те няма да знаят, че са наблюдавани. Те знаят, че това място не е достъпно за никого, освен за мен.
Влязохме и видяхме на лунна светлина три нимфи, които ту плуващи, ту стоящи прави или седящи върху мраморните стъпала се излагаха на погледите ни от всички страни, във всички положения на прелестта и сладострастието. Аз трябва, драги читателю, да си спестя всички подробности в описването на картината, но ако природата ти е дала горещо сърце, ти ще отгатнеш безпорядъка, който тази изключителна и възхитителна сцена предизвика в моето бедно тяло.
Няколко дни след тази очарователна разходка в лунна нощ, с риболов и къпещи се, бях отишъл още рано при Юсуф и понеже един слаб дъжд ми попречи да се разхождам в градината, влязох в залата, където обядвахме. Щом се появих, едно прелестно женско същество се изправи и покри лицето си с гъст воал, който стигаше чак до пода. Извиних се и се престорих, че искам да изляза, но тя ме спря и ми каза със сладък глас, че Юсуф го няма и е поръчал да ме забавлява. Покани ме да седна и посочи една скъпа възглавница, докато самата тя, кръстосвайки крака, седна върху друга, срещу мен. Предположих, че това е Зелми, че Юсуф най-сетне се е решил да ми я покаже. Постъпката ме изненада.
— Убедена съм — каза красивата забулена, — че не знаеш коя съм?
— Наистина, не мога да отгатна.
— От пет години съм съпруга на твоя приятел и съм родена в Хиос. Бях на тринадесет години, когато станах негова жена.
Бях силно изненадан, задето моят философ — мюсюлманин дотолкова се е освободил от всякакви предразсъдъци, че ми позволява да разговарям с жена му. Все пак чувствувах се спокоен и вярвах, че можех да продължа авантюрата. Но затова трябваше да видя лицето й, защото едно облечено красиво тяло, чиято глава не се вижда, може да предизвика само желания, чието удовлетворение е лесно. Виждах една прелестна фигура, но не и душа, понеже един гъст воал я прикриваше от жадните ми погледи. Чувствувах нуждата да прочета в очите й, че във всичко, което си въобразявах, имаше живот. Ориенталската носия е като красива политура върху порцеланова ваза, за да предпази от докосване боите на цветята и фигурите, без да отнеме нещо от удоволствието за очите. Жената на Юсуф не беше облечена като султанка, тя носеше хиоски костюм, който не ми пречеше да видя нито съвършенството на нейния крак, нито закръглеността на прасците й и сладострастната изпъкналост на бедрата й. Над всичко това виждах две полукълба, които Апел би могъл да вземе като модел за неговата хубава Венера, а тяхното живо и неравномерно движение ми показваше, де тези очарователни хълмчета са одушевени. Малкото разстояние между тях, което аз поглъщах с очи, ми се струваше като един извор на нектар, към който, за да утоля жаждата си, горещите ми устни се стремяха с по-голям копнеж, отколкото към божественото питие.
Възхитен и извън себе си, аз протегнах с почти неволно движение ръката си и смелите ми пръсти искаха вече да повдигнат воала, когато тя ми попречи, като се изправи на красивите си крака и с повелителен глас и държане укори дързостта ми.
— Заслужаваш ли — каза ми тя — приятелството на Юсуф, щом нарушаваш гостоприемството, като обиждаш жена му?
— Трябва да ми простите, синьора, тъй като нямам намерение да ви обидя. Според нашите обичаи и най-незначителният човек може да погледне кралицата в лицето.