Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
Когато преписа от изпитната ведомост десетте фамилии, тя внимателно препрочете получения списък. Да, идеята й май се оказа плодотворна. Едната фамилия й беше позната. Съвсем наскоро фигурираше в отчета на Селуянов.
Случаят с Вадим Устинов бе класическият пример, когато оперативните работници знаят точно кой е убиецът, а нищо не могат да докажат. Оказа се практически невъзможно да уличат в нещо Устинов. За какво да го арестуват? Само защото колата му известно време е била до колата на Марина Собликова на шосето близо до вилното градче „Мечта“. Това ли е основанието за обвинение в убийство? Ни най-малко. Върху намереното в гората оръжие липсваха отпечатъци от пръстите на Устинов. И по никой начин този пистолет не можеше да се „пришие“ към служителя от данъчна полиция. Ходил е в „Мечта“? Да допуснем, че е ходил. С каква цел? Научил, че „Шерхан“ замисля някакво търсене около дома на водещия преводач на издателството. А защо и той да не дойде? Има право. Той води оперативната разработка на издателство „Шерхан“, установил е поверителни отношения с човек, близък до ръководството на издателството — с любовницата на генералния директор. Тя периодично му е давала информация. Нормално ли е? Напълно. Защо не признава пред оперативните служители от „Петровка“, че работи по издателството? Също има право. Затова е оперативната работа, за да не се тръби наляво и надясно за нея. Защо пристига през нощта? А кой казва, че през нощта? Пристигнал вечерта, искал да се отбие при преводача Соловьов, да се запознае, но размислил, решил да не избързва. Отлага визитата за друг път. Какво можете да ми кажете, господа?
В прекрасните книги на Рекс Стаут за гениалното ченге Ниро Улф всичко е къде-къде по-просто. Улф събира в кабинета си всички участници, въвлечени в делото, сяда в знаменитото си червено кожено кресло и им разказва в детайли как е станало всичко според неговите представи. И истинският виновник непременно се издава с непредпазлив жест или дума, а поканеният за участие в тържествата полицай веднага го арестува пред очите на изумената публика.
Показанията на манекенката Оксана Бойко, искрени и подробни, в нищо не можеха да уличат Устинов. И дори разказът й как и кога той е планирал да завладее издателството си оставаше празно клатене на въздуха, защото Устинов не го потвърждаваше. Да, говорил е на Оксана за това, но само за да я накара да сътрудничи. Всъщност съвсем не се е канел да прави такова нещо, това е била хитра легенда. И върви доказвай, че не е така.
Нямаше с какво да се докаже. Трябваше Устинов да си признае за убийството, но той естествено няма да го направи, да не е идиот. В най-лошия случай можеше да помогне и свидетел, който го е видял да стреля по Собликова и Коренев. Но нямаше такъв свидетел.
Колкото и да е тъжно да се признае, убийството в дома на Соловьов обещаваше да остане „висящо“. Убиецът е известен, а престъплението се смята за неразкрито. Ето такива парадокси има в следствено-оперативния живот…
Затова пък благодарение на работата, извършена в хода на разкриването на това престъпление станаха известни факти и обстоятелства, които хвърлят съвсем друга светлина върху живота на Владимир Александрович Соловьов. Понеже единият от десетте студенти вечерници, на когото се предполага, че е случайно намереният пищов по криминология, бе не кой да е, а братовчедът на някой си Мешков. А той пък се числи в щата на издателство „Шерхан“ като личен телохранител на Кирил Есипов и повече е известен като Вовчик. Братовчедът на Мешков, Георги Шикеринец, вечер учи в юридически вуз, а денем служи като милиционер от полка за патрулно-постова служба. Личното му досие се пази в Главното управление на вътрешните работи и бе достатъчен един поглед в собственоръчно написаната му автобиография, за да се затвърдят подозренията чия ръка е написала злополучния пищов. Разбира се, погледът на оперативника не е източник на доказателства и автобиографията на Георги Шикеринец бе извадена от досието и изпратена за експертиза заедно с късчето хартия с неясните фази за статистиката и профилактиката. Както винаги впрочем, експертите не обещаваха бърз отговор, но и нямаше за какво да се бърза.
— Според теб по какъв начин трябва да изпратя това за експертиза? — обърна се към Настя следователят от градската прокуратура Олшански. — В рамките на кое криминално дело?