Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
— Деветдесет и трета — деветдесет и четвърта.
— Сега ще погледна. Да, онази учебна година криминологията на вечерниците е била през зимната сесия. А редовните и задочниците са държали през лятото. Достатъчно ли е това, или ви трябва още нещо?
— Трябва ми списък с фамилните имена на курса, който е държал криминология през онази зимна сесия.
— А така! — възкликна инспекторът. — Та това са триста души.
— Какво да се прави — въздъхна Настя. — Казвате, че са били третокурсници?
— Да. Сега са пети курс, след седмица започват държавните им изпити. Ще ме почакате ли десетина минутки? Всичките ми списъци са в компютъра, ще ви дам разпечатка. Азбучен списък на курса ли искате или с разбивка по групи?
— Не, няма нужда по групи.
Момичето започна усърдно да трака по клавишите. Настя чакаше търпеливо, седнала в ъгъла на един трикрак стол, който всеки момент можеше да се счупи при най-малкото й движение. Внезапно я осени една идея.
— Извинете, а изпитните билети запазени ли са?
— Разбира се. Задължително оставяме по един екземпляр. Да ги извадя ли?
— Ако не ви затруднявам.
Това си беше чиста учтивост. Дори да беше трудно да се извадят старите билети, все едно, Настя щеше да настоява. Макар и микроскопичен, но това си беше шанс, позволяващ да се избегне досадната проверка на всичките триста души.
Докато принтерът скърцаше напрегнато, за да разпечата триста фамилни имена, инспекторът извади папка с подшити в нея копия от изпитните билети.
— Всички билети по криминология ли искате или точно от тази сесия?
— Точно от тази сесия.
Екземплярът бе съвсем нечетлив, сигурно четвърти или пети, написан на пишеща машина с индиго. Настя бързо огледа въпросите и на втората страница намери това, което търсеше. Билет номер 14. Първи въпрос: „Статистически методи в криминологията.“ Втори въпрос: „Профилактика на престъпленията: понятие, форми, видове.“ Търсеният студент е бил предвидлив, не е правил пищови за отделни въпроси, а за цял билет. Затова двете миниатюрни листчета бяха защипани с кламер, за да са заедно.
— Заповядайте — Инспекторът подаде на Настя дълъг лист хартия с разпечатката. — Това ли е всичко?
— Извинявайте — разкаяно се обади Настя, — но аз май избързах. Това съвсем не е всичко. Сега ми трябват изпитните протоколи.
— Господи! — плесна с ръце служителката. — Те пък защо са ви? Да не подозирате, че някой от нашите преподаватели взема подкупи за хубави оценки на изпитите?
— Какво говорите — успокои я Настя. — В никой случай. Трябва да намеря всички студенти от курса, които са изтеглили на изпита четиринадесети билет. Само толкова.
— А какъв е този билет? — полюбопитства момичето. — Някой особен ли?
— Засега не знам. Може и да е особен. Ако имам късмет. Та какво става с протоколите?
Момичето отново се зарови в огнеупорния шкаф и след известно време извади на бял свят поредната папка. В стаята нямаше свободно бюро и се наложи Настя да преписва фамилните имена, сложила върху коленете си дебелата папка, опитваща се всеки момент да се затвори. В курса е имало десет групи. Десет души, по един от всяка група е изтеглил на изпита четиринадесети билет с въпросите по статистика и профилактика. Какво пък, десет не е триста. Става значително по-лесно. Но е по-лесно само ако Настината догадка излезе вярна. Ако за пореден път е сгрешила, тогава симпатичната десетка отново се превръща в огромните неуправляеми три стотици. Не би искала…
Догадката й беше проста, но честно казано, не много правдоподобна и убедителна. След изтеглянето на билета студентът сяда на банката да се подготви и се изхитрява да извади от джоба или от чантата си нужния пищов. След като подготви отговора и го напише на отделни листове, както е прието, той скрива пищова. Малко е вероятно да го пъхне там, откъдето го е извадил. Обикновено просто го мушва някъде наблизо, но така, че да не привлече вниманието на изпитващия преподавател. Например в малкото джобче на сакото, като се прави, че вади носната си кърпа или прибира писалката си. Или пъха листчетата в донесената от библиотеката програма на курса — на изпитите е разрешено да се използват програмите. С други думи, отработеният, използван пищов в девет от десет случая се оказва отделно от останалите пищови, подготвени за изпита. Точно това беше шансът, на който Настя толкова се надяваше. Ако случайно изгубеният пищов не е бил отделно, то целият замисъл пропада. Тогава ще се наложи да проверява целия курс.