Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
Въпросът бе закономерен. За да могат експертите да работят, трябва да е възбудено криминално дело. А нали няма никакво дело по нападението над Соловьов нито преди две години, нито сега. И как да бъде възбудено това дело, след като самият Соловьов мълчи като риба и не желае да участва в никакви разговори за причината на внезапното си тежко заболяване?
— Ами хайде да проведем експертизата в рамките на делото за убийството на Собликова и Коренев — предложи Настя. — Нали е установено точно, че Собликова и Коренев са се опитвали да намерят нещо в архива на Соловьов. Може да съм се заблудила за информационното писмо с предложението за тиражите. Може изобщо да не са търсили писмото, а тъкмо пищова. В края на краищата пред мен стоеше задачата да намеря в архива на Соловьов странични документи, които биха могли да станат обект на търсене за Собликова и издателите. Аз ви намерих два документа. И по двата се извършват проверки.
— Анастасия, не е хубаво да се лъже — строго произнесе Олшански.
— Защо да се лъже? — възмути се искрено Настя. — Няма лъжа. Разработваме всички възможни версии, обикновена работа. Ако нещо ви смущава, ще ви кажа още повече. Юрка Коротков ходи в града, където е загинала жената на Соловьов. За смъртта й със сигурност има дело, макар да е спряно, понеже убийството не е разкрито.
— Но онова дело се води в онзи град. Как мога да се намесвам с моята власт в него? Не говориш сериозно, Каменска.
— Ами ако от този град постъпи официално запитване? Ако Юрка успее да направи така, че да възобновят разследването?
— Тогава друга работа — съгласи се следователят. — А ти какви сериозни основания имаш да смяташ, че „шерхановци“ имат пръст и за болестта на Соловьов, и за смъртта на жена му?
— Сериозни — кимна тя. — Гордеев правилно каза, когато две еднотипни събития се случват съвсем навреме, обикновено това мирише на нещо лошо. Соловьов се наканва да се развежда, да встъпи в нов брак и да замине с новата си съпруга в чужбина. Гибелта на жена му разрушава тези планове, защото той не може да остави тук сам петнадесетгодишния си син. После, след две години и половина той пак се наканва да замине, този път му предлагат петгодишен договор за чужбина. И тогава много навреме идва тайнствената болест, от която краката му се обездвижват. Лекарят от „Бърза помощ“ твърди, че е докаран пребит направо от улицата. Издателите, направили трагични физиономии, ни разказват приказки, че това се било случило на нервна почва, че Владимир Александрович не могъл да се възстанови след трагичната смърт на жена си, а на това отгоре и синът му се разхайтил и се свързал с лоша компания. А самият Соловьов изобщо не казва нищо. Но знаете ли кое е най-любопитното?
— Кажи, интересно е да чуем.
— Ами това, че колкото и да му е трудно, Соловьов категорично отказва да живее със сина си. Не иска да го вижда, не иска и да говори за него. И това ме навежда на съвсем конкретни мисли.
— Да, виждам, Анастасия, че мислите ти текат като река — усмихна се Олшански. — Хайде, излагай ги.
— Изглежда, той е убеден, че синът му има връзка с нанесения му побой. Тогава е ясно защо е направил всичко възможно историята да не стигне до милицията. И също така е ясно защо не иска да го види. Съжалил го е, все пак родна кръв, но не може да му прости.
— Според мен много го усукваш — намръщи се следователят. — Прекалено е сложно.
— Е, Константин Михайлович, ако беше просто, отдавна да е излязло всичко наяве — възрази Настя. — И после, дори да е сложно, съгласна съм, затова пък в такава постановка на въпроса всичко съвпада. Разбира се, изобщо нямаше да ми хрумне такова развитие на нещата, ако не бях разбрала, че тази шайка зависи толкова много от Соловьов, от неговото присъствие тук, в Русия, в Москва. Нали всичко се крепи на него, разберете. Той превръща неграмотния графоман Накахара в знаменития писател Отори Митио. И устременият към световна слава Митио щедро отделя от хонорарите си за тези, които му уреждат сладкия живот. Тъкмо той е човек ако не кристално честен, то благороден и в някои отношения порядъчен. Откъде да знае, че парите му не стигат до човека, с чиито усилия се е превърнал в истински писател. Ако го няма Соловьов — няма да има нови романи отначало от Накахара, а после и на Митио. Нали вече е невъзможно да се подмени един преводач с друг. Те изваждат късмет със Соловьов, спокоен интелигентен човек, който преписва творенията, превеждайки ги от японски, като не иска прекалено много за себе си. Соловьов се самореализира в тази работа и е напълно щастлив. И друго, той води затворен живот, почти никъде не ходи и общува с малко хора. Тоест достатъчно малки са шансовете да се открие истината. Та нали и незаконните тиражи на руските издания не следи. А друг преводач може да се окаже с къде по-големи зъби и нокти, пред него няма да минат черните тиражи и от раз ще научи за Отори Митио. И добре, ако поиска само своя дял. А нали може да ги заплаши с разобличение. Но дори не е там главното. Соловьов има свой литературен стил неповторим, своеобразен. Точно този стил прави Митио популярен писател. Никой друг преводач не“ може да повтори това, дори да е талантлив и по принцип да може от полуграмотното сричане да направи истинска книга. „Шерхан“ са изкупили на едро от японеца всичките му ръкописи на дъмпингови цени, а Соловьов е обработил само половината. При това нашият автор от Страната на изгряващото слънце не спира, той продължава да пише и се предполага, че до края на живота си или във всеки случай още много години Соловьов ще осигурява красив живот за „Шерхан“. Представяте ли си от какви пари ще се лишат всички, ако Соловьов се измъкне и замине в чужбина? Или просто по някакви причини престане да им сътрудничи? Та това ще е пълна катастрофа за тях.