Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
— Красиво разказваш — замислено кимна Олшански. — Но е прекалено неправдоподобно. Не намираш ли, че напоследък нещо много ни върви на писатели? По-рано все се падаха спекуланти на злато и брилянти и контрабандисти, превозващи оръжие и наркотици. А сега писатели.
— Нищо чудно. — Настя сви рамене. — Където има големи пари, там има и престъпления. По-рано не можеха да се направят големи пари от литературата, затова двамата с вас не сме се занимавали с такива неща. А сега развлекателната продукция носи такива печалби, че просто да се смаеш. Засега се занимаваме само с писатели, а утре ще ни пробутат трупове около кинобизнеса. Телевизията вече каза силната си дума, само през последните две години имаше две убийства в рекламния бизнес. В прекрасните години на застоя не сте имали проблеми с телевизията.
— Това е вярно. Добре, Каменска, ти ме убеди. Ще се направя, че твоят „пищов“ е от един кюп с информационното писмо. Ще си взема грях на душата и ще го изпратя за експертиза. Случайно не искаш ли да ядеш?
— Случайно искам — засмя се Настя. — Ужасно. А какво интересно имате?
— И аз не знам. Нина ми е свила нещо, но не съм гледал. Обаче от чантата ми ухае апетитно.
Той извади доста голям пакет и из малкия неуютен кабинет моментално се разнесе упоителният аромат на свинско, запечено с подправки. Олшански извади от бюрото си нож и чиния, наряза хляб на грамадни филии.
— Черпи се. Искаш ли да пийнеш?
— Не, благодаря. Не ми обръщайте внимание, пийте си, ако душата ви иска.
— Няма нужда — намръщи се Константин Михайлович. — Тя никога не иска, още повече на работа.
— Тогава защо предлагате?
— Просто така, проформа. Считайте, че от вежливост. Все пак сте гостенка. А в моя сейф винаги се плиска нещо за гости. Ох, майчице, не съм заключил вратата!
Той се метна към вратата, пресече кабинета с две огромни крачки и като издрънча с връзката ключове, заключи отвътре.
— Така — въздъхна с облекчение Олшански, — сега може да се живее. Че току-виж се вмъкнал някой подследствен, а ние тук сме отворили ресторант. Я ми кажи нищо ли не измислихте за Устинов?
— Нищо — призна Настя. — Той е умен. И хитър. Няма за какво да се уловим.
— Умен, умен, ама изпуснал Оксана — забеляза следователят, като дъвчеше с наслада ароматното крехко месо. — Обидил момичето и то тича при нас. Трябвало е да предвиди, щом е умен.
— Любовта е нещо, което не можеш да предвидиш. Съгласна съм, че друг на мястото му ще легне с Оксана, за да не я сърди. А той неизвестно защо не е могъл. Или има принципи, които не може да престъпи, или е проявил лекомислие и е забравил старата истина.
— За коя истина говориш?
— Няма нищо по-страшно от отмъщението на отхвърлената жена.
— Как е могло да се случи такова нещо? — недоумяваше полковник Гордеев. — Нали показвахте на Черкасов снимките на всички, които живеят в „Мечта“. Или, както обикновено, сте изхалтурили и сте пропуснали някого?
— Не, Виктор Алексеевич, показах на всички. На всички до един, гарантирам — отвърна твърдо Миша Доценко.
— Тогава защо не е познал никого? Трябвало е да познае. Не е могъл да не познае. Разбирам, че престъпникът не е реагирал на снимката на Черкасов. Така трябва да бъде. Но Черкасов е трябвало да го познае.
— Може да не го е познавал. Напълно допускам това.
— А жена му също ли не познава? Мисли какво говориш, приятелю — сърдито се обади Гордеев.