Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
— Тя много се е променила, Виктор Алексеевич. Направо до неузнаваемост. Била е младо стройно момиче, а се е превърнала в стокилограмово женище. Когато са учили заедно с Черкасов в института, е била късо подстригана, а сега има буйна коса — къдриците й стигат до плешките, закриват цялото й лице. И е покрита с козметика като лицата от картините на великите майстори. Нищо чудно.
— Добре, да допуснем, че е така — омекна полковникът. — Ами Черкасов? Той също ли се е променил до неузнаваемост? Защо тя не го е познала? Нали сте показвали снимката на Черкасов на всички в „Мечта“.
— Не, Черкасов не се е променил много. Работата е там, че Янина Борисовна Якимова е в чужбина. Когато стигнахме до Черкасов, тя вече не беше в Москва и не е виждала снимката.
— Дяволска работа! — сърдито избоботи Гордеев. — Винаги става така: цялата работа спира заради някаква дреболия, която дори не е възможно да се предвиди. Кога се връща?
— След два дена.
— Добре. Какво правите сега? Надявам се, че не сте сглупили да закачате Якимов?
— Не го закачаме. Проверяваме по малко всичките му връзки, търсим мястото, където е държал момчетата. Най-напред, разбира се, огледахме собствената му вила и вилата на родителите му. Остава само вилата на Янинините родители. Може да се открие още някое потайно местенце. Селуянов вече е открил канала, по който се е снабдявал с наркотици.
— Какво нещо е животът — въздъхна тежко Виктор Алексеевич. — Живеят хората, живеят си в охолство, щастливо, спокойно, не знаят какво е мъка. И изведнъж започват да отмъщават, да си разчистват сметките, да си припомнят миналото. А защо? Не знаеш ли?
— Не знам — тихо отвърна Доценко. — Сигурно това ги измъчва, не им дава мира, разяжда ги като ръжда. Такъв човек може много години да страда, а после ще отмъсти — и ще се успокои.
— Де да беше така, сине. Цялата беда е там, че това не носи успокоение. Вземат си грях на душата, страшен грях, а не им олеква. И разбират, че е било напразно, а вече не е възможно да поправят нещо. Глупави хора, така е.
Вилата на родителите на Янина Борисовна Якимова, с моминско име Яна (или Нина, както я наричали приятелите и колегите в института) Бергер, се намираше недалеч в Подмосковието по Рижкото шосе. Къщата бе голяма и поддържана, но неприспособена за живот през зимата. Летният сезон вече започна, във всяка вила имаше хора и семейство Бергер бе тук. Селуянов влезе през портичката, качи се на площадката и почука вежливо.
— Влезте, отключено е! — раздаде се отвътре приятен женски глас.
Майката на Янина Борисовна бе красавица и на тези години, плавно наближаващи седемдесетте. Възрастта не бе развалила фините черти на лицето й и в тъмните й коси почти нямаше бяла нишка. Фигурата й беше стройна, но походката вече издаваше умора и болести.
— Добър вечер — вежливо поздрави Селуянов. — Бихте ли ми казали дали за лятото може да се наеме вила във вашето селище? Сигурно познавате всички тук.
— Защо сте решили така? — учуди се жената.
— Градината ви е много подредена и се вижда, че от много години сте тук.
— А вие сте наблюдателен — засмя се Бергер. — Така изведнъж нищо не мога да кажа, нека да попитаме мъжа ми. Борисе! Слез, ако обичаш!
По скърцащата стълба от втория етаж слезе бащата на Янина, Борис Мойсеевич.
— Гости ли имаме? — радушно избоботи с плътен бас. — Здравейте, млади човече.
— Здравейте. Вашата съпруга ме посъветва да се обърна към вас. Знаете ли къде наоколо може да се наеме вила за летния период?
— У Шарапови — веднага отговори Бергер, без да се замисля. — Те си построиха разкошна къща около Переделкино, а тази вила с удоволствие дават под наем. Само не знам дали вече не са се уговорили с някого. Ако искате, мога да ви дам московския им телефон, позвънете, попитайте.
— Много ви благодаря — отвърна с благодарност Николай. — Може би сега са тук?
— Едва ли — поклати глава майката на Янина. — Изобщо не се появяват, откакто построиха новата къща. Какво да правят тук? Спазаряват се с наемателите в Москва, дават им ключовете и вземат парите предварително. Но за всеки случай вървете, разбира се. Ако там живее някой, значи вилата е наета. Сега ще ви обясня как да я намерите. Боря, дай ми едно листче да нарисувам, че младежът няма да ги намери.
Тя бързо нахвърля на къс хартия схемата на вилното селище и Селуянов, който цял живот е обичал топографията и разни карти и схеми, бе поразен, че рисунката е толкова ясна, точно ориентирана по посоките на света, спазени са всички пропорции.
— Сега се намираме с вас тук. — Тя отбеляза с кръстче мястото върху схемата. — Трябва да минете между тези къщи, да пресечете пътя, да минете покрай магазина и да завиете ето тук. Разбрано ли обяснявам?