Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
— Сега е ясно защо те толкова преживяваха за него, страхуваха се, че ще започнем да го подозираме в убийството на любовницата и помощника му — поклати глава Коротков. — Ами да, закъде са без него.
— Именно — кимна Настя. — Но това не е най-интересното. Следва още по-интересно. Като научава колко успешно се обработват ръкописите му, авторът графоман ражда идея. Впрочем не знам, може идеята да не е негова, а на някой друг. Ръкописът, придобил приличен вид, се превежда от руски на английски или на някой друг разпространен език и се пуска на световната арена. Но вече под друго име. Руските преводи излизат под псевдоним А. Накахара, а всички останали — с истинското име на автора Отори Митио. Схващате ли фокуса?
— Не много — призна си Селуянов. — Къде е фокусът?
— Ами че той получава световна слава. Честолюбив е, нали ви казах. И не се нуждае от нищо на този свят освен от световна слава. Човекът, чиито книги излизат на руски под името Накахара, няма нищо общо със звездата от световен мащаб Отори Митио, чиито, книги завоюват световно признание, преведени са на десетки езици, продават се в милионни тиражи навсякъде, естествено без Русия, а по всеки от публикуваните романа са направени минимум по две екранизации — една в някоя американска или европейска киностудия, друга — на изток, в Индия или Китай. Та представете си какво получава авторът от всичко това. Но понеже без помощта на издателство „Шерхан“ и конкретно на Владимир Соловьов е невъзможно да стане всичко това, то господин Отори Митио дава почти деветдесет процента от хонорарите си на тези, с чиито усилия произведенията му придобиват благопристоен литературен вид. Тоест на издателство „Шерхан“ и човека, превеждащ книгите от руски на друг език.
— Прилича на сън — поклати недоверчиво глава Коротков.
— Аха — веднага се съгласи Настя. — Дори много. Затова проявих чудеса от сръчност и намерих няколко книги на Отори Митио на английски и френски, а също два филма, заснети по книгите му. И понеже добре познавам руския вариант на творчеството му, останалото бе лесно и просто. В титрите на филмите той е посочен само като автор на романите, по които е направена екранизацията.
— И какво означава това?
— Че не участва в написването на сценария. Защото е абсолютно неграмотен, пише с грешки и има беден речников запас. Само че това още никой не е разбрал, защото господин Митио си пази репутацията. Обгърнал е името си в тайнствена мъгла, напуснал Япония, за да не го попита никой защо липсват ръкописи на безсмъртните му творби на родния език. Но най-пикантното във всичко това е, че от умопомрачителните хонорари Соловьов няма нито копейка. Соловьов, човекът, с чийто труд фактически е създаден ръкописът, човекът, създал от краткия разказ истинска литература, уплътнил я с образи, чувства, преживявания — този човек се оказва изключен от процеса на всеобща подялба. Тези пари имах предвид, когато се смеех. Устинов едва ли знае за тях. Защото Оксана не е знаела за тях, а всичко, свързано с издателството, той научава именно от нея.
— Казваш, че са останали още много непреведени романи? — попита замислено Гордеев.
— Достатъчно много. Седем-осем.
— И всеки от тях в милионен тираж и две екранизации?
— Горе-долу. Виктор Алексеевич…
— Точно така, моето момиче. Трябваше веднага да помислим за това. В нашия живот рядко нещо се случва навреме. А когато два пъти стане така — тогава хич не е добре.
ГЛАВА 18
Това бе вече петият поред вуз, в който Настя Каменска отиде със странния си въпрос: кога се държи изпитът по криминология според учебния план. В предишните четири института, където готвеха юристи, този предмет се държеше през лятната сесия, а ако подозренията на Настя за странния „пищов“, намерен случайно в книжата на Соловьов, са верни, би трябвало изпитът да е през зимата.
Момичето в „Учебен отдел“ гледаше Настя с нескрито любопитство.
— Какво може да е това престъпление, че да се интересувате от учебния ни план? — попита то, докато изваждаше дебелите папки от огнеупорния шкаф.
— Нищо особено — усмихна се неопределено Настя. — Нима не знаете наизуст кога какъв предмет се държи?
— Ами — инспекторът от „Учебен отдел“ замаха с ръце — нашият план се сменя почти всяка година. Тази година третокурсниците държат криминология през лятото, съвсем съм сигурна, защото вече направихме разписанието на изпитите през лятната сесия. А много е възможно по-миналата година изпитът да е бил през зимата. Ако се въвеждат нови предмети или се променя броят на часовете, определени за дисциплината, тогава могат да се променят и изпитите. Освен това редовните студенти, вечерниците и задочниците имат различна програма. Коя година ви интересува?