Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
Като научава от Оксана за шетнята около дома на преводача Соловьов, той решава да погледне лично. Та той за разлика от Оксана разбира прекрасно какъв ще е търсеният документ, за да се трепят издателите толкова да го намерят. И той страшно се нуждае от такъв документ. И не само за да сложи още една тухла в строеното от него здание на вечния затвор за „Шерхан“, но и за да не попадне документът в ръцете на Соловьов. Ако стане скандал — всичко е загубено. Може да бъде отнет лицензът на издателите, ще изскочат наяве незаконните тиражи и нарушенията на договорите, и държавата, без да й мигне окото, ще направи това, което се кани да направи след три години самият Устинов. Това не бива да се допусне. И Вадим решава да проведе предварително разследване, за да може при първа възможност да се постарае да получи документа, който все не могат да намерят хората от „Шерхан“. Пристига през нощта, за да огледа местността, без да прави впечатление на никого. Намира вилата на Соловьов, качва се на площадката и забелязва, че входната врата е открехната. Не може да превъзмогне любопитството си и влиза. Останалото е известно.
Историята на Вадим Устинов, разказана от Миша Доценко в кабинета на полковник Гордеев, предизвика шок и смут. Но не у всички. Когато Миша свърши, настана пауза, прекъсната внезапно от звънък кикот.
— Анастасия, моля за обяснение — каза строго Виктор Алексеевич. — Не виждам нищо смешно в това, че служител на данъчна полиция се е оказал отрепка и убиец.
— Не се смея за това. — Настя хлипаше от смях. — Помислих, че той не е знаел истинските размери на доходите, които са получавали ръководителите на „Шерхан“. В чуждестранни банки те трябва да имат такива пари, че човек да откачи. Устинов едва ли е знаел за тях. Представям си какво ще му стане, когато разбере от какво всъщност се е лишил.
— Много смешно — избоботи недоволно полковникът. — Скъпа, чувството ти за хумор е много специфично.
— Извинете — измърмори Настя, като направи усилие да се овладее.
— Е, успокои ли се? Сега отговаряй какви безотчетни доходи имаше предвид, когато говореше за чуждите сметки на „Шерхан“.
— Страхотна работа. Невъзможно за говорене. Но фактите са налице.
— Добре, не ни плаши.
— В славната страна Япония има един бездарен писател. Тоест блестящ майстор да измисля интриги, обаче му липсва грамотност, пише с грешки и речниковият му запас е като на пеленаче. Естествено, няма обща култура, няма образование и така нататък. Затова пък прелива от честолюбие. И ужасно е жаден за слава. При това не заради богатство, бездруго е достатъчно състоятелен човек. Дори е готов да доплати само и само да получи слава. И човекът си пише книгите, а никой не иска да ги публикува. Казват, безграмотно, не става за четене, не литература, а безпомощно детско сричане. Къде ли не се натиска с нетленните си произведения, но никъде не ги вземат. И тогава се появява добрият чичко от Русия, който купува един ръкопис за проба. Фактически го взема даром. Чичкото издател показва ръкописа на преводач, оня му казва, че това не става за четене, макар че е засукано и има характери и интрига. И издателят помолва преводача да бутне текста, в смисъл стила и културата на изложението. И на руски език се ражда първият бестселър от новата „източна“ серия. Да ти падне шапката, като четеш. Да разказвам ли по-нататък?
— И твоят Соловьов преписва отначало всичките му ръкописи? — попита Коротков кой знае защо ужасено.
— Това не е всичко — усмихна се Настя. — Той е написал много, може би към четирийсет. Издателите са купили всичките, Соловьов е превел и предал някъде към половината. Така че предстои още много работа.