Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Слушам — отвърна машинално Кайл. Най-накрая и Преследвача се включи в товаренето на сушената риба и корените.

Ереко беше придвижил лодката по-близо до брега. Те се качиха — бяха мокри само до коленете. Ереко я отблъсна и после прескочи планшира. Хвана кормилния лост, а Пътника седна на високия нос.

— Вдигайте платното — викна Ереко. Братята се хванаха и задърпаха въжетата. Издигна се платно, квадратно, съшито от парчета плат, и се изду докрай на силния вятър. Ереко ги поведе на север, покрай брега и малко навътре в морето. На изток вече се зазоряваше. Бяха подготвяли лодката си цялата нощ.

Кайл седна близо до кърмата и се уви в наметалото си.

— Как се казва лодката? — попита той гиганта.

— Наричаме я Хвърчило — отвърна му той с лека доволна усмивка. — Да се надяваме, че ще се носи толкова бързо, а?

Кайл можеше само да кимне в знак на неувереното си съгласие. Защо трябваше да бързат? Бояха се, че Гвардията може да ги преследва? По-вероятно грамадното създание си имаше свои причини да бърза. Оня, който се нарече Пътник — що за странен избор! — се бе настанил на самия нос и гледаше напред покрай високата украса. Преследвача, Пустошта и Кокошката седнаха в средата, завиха се в наметалата си и веднага заспаха. Кайл опита да спи, но откри, че въпреки изтощението от нощната работа е и напрегнат. Вървеше по пътя си — но към какво? Щеше ли да бъде срещата или откритието, на което се беше надявал? Ала вече бе твърде късно да си променя решението. Стори му се, че врязването на носа на Хвърчило във водата е поставило началото на събития, които не могат да бъдат спрени. Нито от хора, нито даже от тези досадни богове, които — глупаво! — може и да се бяха намесили. Бяха тръгнали по избрания път. Един от многото съществуващи, който впоследствие, подобно на всеки друг избран, щеше да изглежда предопределен. А тяхната цел, тяхното бъдеще ги очакваха.